АЗ съм БСП

105 години младежко социалистическо движение и как стигнахме до днес

Тази година се навършват 105 години организираното социалистическо младежко движение. Началото му е през далечната 1912 година и създаването на Съюз на работническата социалдемократическа младеж. Всъщност това е много условна дата, тъй като още на Учредителния конгрес на БРСДП от 1891 година, голямата част от делегатите са били в младежка възраст.

В наши дни все по-малко обръщаме внимание на историческите истини и факти, които биха ни дали повече знание за случващото се в настоящето. Същевременно всеки нов политически субект има претенцията, че ще прави нещо, което не е правено от никой друг, преди него. Разбира се, БРСДП също е бил замислен проект, но неговата основа стъпва върху противопоставянето на капитала, локалния и глобалния капитал, онзи, заради който работниците са били заставяни да работят без почивка, без почивни дни, работници са били и деца, почти без заплащане, a какво да говорим за справедливо такова. Система, в която човешкият труд и достойнство нямат стойност и господар е само капиталът. Естественият процес срещу тази система е организирано движение срещу господството на капитала. Така се ражда и Българската социалдемократическа работническа партия. Тя бързо набира последователи, особено в индустриално развитите градове в България от началото на 20 век. Идеята за ограничен работен ден, безопасни условия на труд и достойно заплащане, по-късно борбата за утвърждаване на общохуманните днес ценности – мир, свобода на личността и словото, равнопоставеност пред закона, солидарност, се превръщат в основа на всички леви движения.

С развитието на партията се появява и необходимостта от създаване на младежка организация, среда, в която младото поколение да развива своя политически потенциал и смело да се включва в управленските процеси. Така периодът преди Първата световна война се оказва решаващ, именно за създаването на младежка организация, която се обявява срещу войната.

Развитието на младежкото социалистическо движение условно би могло да се раздели на три периода. Първият от 1912 до 1947 година, вторият между 1947 и 1990 година и трети от 1990 до наши дни. Спецификата в дейността на организациите във всеки период зависи от икономическата и политическата обстановка в страната ни. Така в първия период голяма част от младежите са се включвали в антивоенни действия и са били противници на монархическата власт. В името на общохуманните ценности много младежи са дали живота си, били са преследвани и вкарвани в затворите в името на свободата. В периода 1943 – 1944 срещу фашисткия терор се противопоставят именно те. Именно младите антифашисти са организаторите на цялото антифашистко движение в България, което поставя по-късно основите на зараждащото се комунистическо общество.

В следвоенния период активисти на младежкото социалистическо движение участват в изграждането на съвременната държавна инфраструктура – пътища, градове, заводи. Между 1947 и 1990 година младежките организации са били до голяма степен с протекции от държавната власт, има ли са собственост, с която са можели да се разпореждат и са били задължителна стълбица за партийно, а дори и не само, развитие. В наши дни много от наследниците на висши партийни функционери, преминали през тези младежки организации, заемат висши държавни постове. Младeжките организации от втория период главно се характеризират с ясно изразена йерархия и тясна свързаност с държавното управление.

След 1990 година настъпва противоположният процес. Периодично се създават нови младежки социалистически формирования. Този процес също, както и останалите е закономерен и е свързан с настъпилите икономически, политически и обществени промени в страната. Някои от организациите действат като самостоятелни субекти в неправителствения сектор, други се развиват в рамките на Българската социалистическа партия. Дейността, както на едните, така и на другите е пряко свързана с актуалната политическа ситуация в страната.

По случай 105-годишнина, която ще бъде отбелязана през август тази година, представяме пред вас кратка историческа хронологична справка за младежките социалистически организации, свързани с историята на Българската социалистическа партия. Към настоящия момент няма общ източник за тази информация. В справката са използвани главно Пътеводителите на Държавния архив, като основна заслуга в събирането на информацията има Васил Стоилов – член на БСП – Банкя, магистър по “Архивистика и документалистика” от УНИБИТ.

Надяваме се този текст да бъде основа за всеки, който има желание да разбере повече за различните младежки организации, свързани с БСП. Той е отворен за допълването му с интересни факти от развитието на социалистическото младежко движение в България.

Младежко обединение в БСП
С решение на 47 Конгрес на БСП от 23 ноември 2008 година и с приемане на Нов Устав на БСП в БСП се създава Младежко обединение в БСП. Организацията обединява в себе си млади членове на БСП до 35 години, членове на БСМ, СМС, ФМС. Тя става една от трите хоризонтални мрежови структури в БСП – на младежите, жените-социалистки и ветераните в БСП. Младежкото обединение в БСП се учредява на Национална конференция в София през октомври 2009 г. Основните цели на организацията са насочване усилията на своите членове за разработване и провеждане на политиките на БСП; приобщаване на младежи към БСП и нейната политика и насърчаване на приемствеността между поколенията; установяване на връзки със сродни структури за задълбочаване на диалога както на национално, така и на международно ниво; развиване на кампанийна, информационно‐издателска и друга дейност, организиране на срещи, семинари и обучения на членовете в своите структури; отстояване политика срещу проявите на дискриминация и др. Младежкото обединение в БСП е пълноправен член на Световния съюз на социалистическата младеж, както и на Младите европейски социалисти.


Младежка среща Велико Търново – октомври 2015

Младежки поход-Бузлуджа-2016

Проектът R.E.D
През 2007, заедно с изграждането на Дискусионните клубове за младежка политика, стартира и проектът R.E.D. Основата, на която се развива проектът и създаването на младежката мрежа, е радио – REDY с центрове: Бургас, Русе, Перник, Пловдив, Велинград, Варна и София. Нeговият първи ефир е на 9 септмври 2006 година с предаването „На всеки километър точно в 9 часа“. Проектът R.E.D е насочен към млади симпатизанти на БСП. Дейностите на проекта включват: интернет радио, предизборно REDLINE турне на група DEEP ZONE Project и пускане на уеб страница. В началото на 2008 година започва и цикъл от мащабни младежки срещи „ЕПИЗОД“, чиято цел е популяризиране на младежки политики и нови млади лица. На една от тези младежки срещи е учредено и Младежкото обединение в БСП.

RED-Бузлуджа 2008
RED-Бузлуджа 2008
REDY-Радио-Бузлуджа-2007
REDY-Радио-Бузлуджа-2007

Дискусионни клубове за младежка политика в БСП
В края на 2006 и 2007 година, по препоръка на Изпълнителното бюро на БСП, започват да се създават т.нар. дискусионни клубове за младежка политика (ДКМП), в които могат да членуват всички членове на БСП, които са на възраст до 35 години и симпатизанти. Създаването на КМП е продиктувано от някои слабости на съществуващата тогава БСМ, младежка организация на БСП. В някои общини нарастващите противоречия между младежите и ръководството на БСП са били фактор за създаването на такъв клуб, а в други партийните ръководства са възприемали идеята, че като има БСМ те нямат грижа за работа с младежите. Всички клубове се ръководят методически от НС на БСП. Със създаването на МО в БСП, КМП стават част от обденението.

Федерация на младите социалисти
През 2001 се учредява Федерация на младите социалисти (ФМС) в рамките на БСП, която е хоризонтална партийна структура. В нея могат да членуват младежите на БСП до 35 години. Организацията се противопоставя на необмислената приватизация, скритото раздържавяване и преструктуриране на икономиката в страната. Във вътрешнопартиен план организацията си поставя за цел да създаде естествена младежка среда, която да подпомага и доразвива дейността на БСП и да приобщава млади хора в средите на БСП. ФМС организира младежки щаб към Националния предизборен щаб в предизборната кампания за президент и вицепрезидент на България през 2001г. През 2009г. организацията се закрива, а членовете й в младежка възраст стават членове на Младежкото обединение в БСП.

Българска социалистическа младеж
Българската социалистическа младеж (БСМ) е основана с решение на 41-ия конгрес на БСП през 1994г.. В нейните редици почти веднага след основаването и се влива Българската демократична младеж (БДМ), правоприемник на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). БСМ е самостоятелна организация, регистрирана като организация с нестопанска цел. Основните ценности на организацията са: свобода, справедливост, равенство, солидарност, мир. БСМ става член на Световния социалистически младежки съюз и на Европейската социалдемократическа младеж. Организацията представлява младите социалисти в България на редица форуми, срещи, кръгли маси и в различни международни леви събития. Активно организира и участва в предизборни кампании на БСП. Последните отчетени промени в Управителния съвет на организацията са от 2007 г. Някои от членовете на БСМ стават по-късно и членове на Младежкото обединение в БСП.

Федерация на българската социалистическа младеж
Учредена на 7 юли 1990 г. като отделна лява самостоятелна партия. На 9 юли 1995 федерацията се обединява със Социалистическия младежки съюз (СМС) в Български социалистически младежки съюз (БСМС), начело на който отново застава Д. Георгиев.

Социалистически младежки съюз
На 19 април 1990 г. е регистриран Социалистически младежки съюз (СМС), като самостоятелна политическа организация със своя програма, устав и с цели: да обединява млади хора на идейна основа, за изразяване и отстояване на техните интереси, права и свободи. В основата на организацията са една част от несъгласните младежи с трансформирането на ДКМС като политическа организация в БДМ като неполитическа структура. Сред основните цели на СМС са изравняване на минималната работна заплата с тази на страните от ЕС; Обединява се за последователна и активна борба за мир и против въвличането на България във военни и политически съюзи; За въвеждането на здравна и образователна система,която да се субсидира изцяло от държавата и др.

Българска демократична младеж
Българска демократична младеж (БДМ) е фактическият приемник на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Преименува се на 27 февруари 1990 година. БДМ се създава по параметрите на днешните НПО с главна цел да защитава целия спектър младежки интереси без да използва политически средства. Според правилата си БДМ е давала възможност за колективно членство на други младежки и студентски организации. „Ветрилото“ от младежки организации под влиянието на БСП е бил най-ефективният механизъм за влияние в различни слоеве на младежта.В края на 1989 и пролетта на 1990 година извършва крупна стопанска дейност, свързана с прехвърляне на собственост и имущество върху други държавни структури.

Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) – „Комсомол“
Комсомол е популярно съкратено название на комунистическото младежко движение и на ДКМС. Идва от руското название на „Всесъюзния Ленински комунистически младежки съюз“ (на руски: „Всесоюзный ленинский коммунисти́ческий сою́з молодёжи“ (ВЛКСМ). Димитровският комунистически младежки съюз (съкратено ДКМС) е комунистическа младежка организация в България в периода от 1946 до 1990 година. Тя е национална по обхват и единствената младежка организация в страната, пряко ръководена от Българската комунистическа партия. По организационна структура и методи на работа наподобява БКП: върховен орган е конгресът, между конгресите се ръководи от централен комитет начело с първи секретар. Членовете на организацията се наричат комсомолци и биват приети в нея след навършване на 14-годишна възраст; като правило преди това те са преминали през пионерските организации„Чавдарче“ (до 9г.) и ДПО„Септемврийче“ (между 9 и 14г.). Организацията има Устав и при приемането кандидатите се изисква да го знаят. Въпреки посочения в Устава принцип на доброволност, членуването е почти задължително, защото който не се съгласи доброволно да стане член на ДКМС, среща всячески трудности в начинания като намиране на работно място, кандидатстване във висши учебни заведения и др. Напротив, членовете на ДКМС на по-високи постове са били прилегировани и част от номенклатурата в Народна република България, без значение от нивото на личните им способности. Освен това, окуражавано е било следенето и доносничеството срещу несъгласните с цялата политика на БКП/ДКМС и много от тях са били преследвани и дори заплатили със живота си в комунистическите концлагери, един от тях известният в Белене. Членският внос е бил 10 стотинки на месец. Димитровският комунистически младежки съюз има за предшественик РМС (Работнически младежки съюз), създаден още през 1928 година. Съюзът на народната младеж (създаден 1947 година) е негов приемник, преименувал се след смъртта на Георги Димитров през 1949 година в ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж). На Априлския пленум през 1956 година се ражда ДКМС и носи това име до 1990 година.

Първи секретари на ЦК на ДКМС
Лъчезар Аврамов – 1951 – 1955
Георги Атанасов – 1965 – 1968
Енчо Москов декември – 1971 – 23 март 1976
Бойчо Щерянов – 23 март 1976 – 23 март 1979
Георги Танев – 23 март 1979 – 24 декември 1981
Станка Шопова – 24 декември 1981 – март 1986
Андрей Бунджулов – март 1986 – юли 1989
Евгений Узунов – юли 1989 – 21 декември 1989
Росен Карадимов – 21 декември 1989 – февруари 1990

ДКМС се саморазпуска на извънреден конгрес през февруари 1990 г. На негово място се създава младежката организация Българска демократична младеж (БДМ). Последният първи секретар на Централния комитет на ДКМС, Росен Карадимов, е избран за ръководител на БДМ. След политическите промени, понятието „комсомолец“ може да се срещне като пренебрежително или пейоративно описание на човек, който сляпо вярва и се подчинява на предписанията на по-висшестоящи хора и авторитети, лишен е от способността да мисли самостоятелно, а очаква заповеди и директиви отгоре, като ги изпълнява стриктно и педантично без да проявява никакво творчество или индивидуален стил. В този си контекст, понятието комсомолец няма нищо общо със самата организация, а отразява по-скоро манталитет, характер и светоглед.

13

Димитровска пионерска организация „Септемврийче“
Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ е детско-юношеска организация в Народна република България. Създадена е на 2 ноември 1944 г. с решение № 7, т. 16 на Политбюро на ЦК на БКП, което възлага на РМС, „като пръв помощник и резерв на партията“, да изгради детско-юношеска пионерска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Членовете ѝ са деца между 9 и 14-годишна възраст. Всекидневната им дейност се осъществявана под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души. Децата, ненавършили 9 години, също имат своя организация – Чавдарчета. Визуално разликата между двете е отличителната връзка, която е небесно синя при чавдарчетата и червена за пионерите. След 14-годишна възраст членовете на ДПО „Септемврийче“ постъпват в ДКМС, младежка комунистическа организация, пряко подчинена на БКП и стават комсомолци.
Пионерите са ръководени от Комсомола по поръчение на управляващата в страната комунистическа партия. Централният комитет на ДКМС създава Централния съвет на ДПО „Септемврийче“. Пионерската организация е разделена на отряди и дружини с техните отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган на организацията е Републиканският пионерски сбор. Преди Деветосептемврийския преврат от 1944, по подобен начин е организирана казионната „Бранник“ в България и „Хитлерова младеж“ в Германия. Целта на пионерското движение е да възпитава в децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие. Но наред с тези положителни качества то учи на подчинение и подготовка за живот в тоталитарна държава. За да осъществи тези си цели правителството изгражда и поема издръжката на стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Днешната Семинария в София е била Централен пионерски дворец по време на социализма.
Димитровската пионерска организация „Септемврийче” се изгражда на учебно-териториален признак и има следната струк­тура: окръжни, градски, районни и общински организации; дружини, отряди със звена и чети „Чавдарче” с десятки. За организиране на разностранна работа с пионерите се създават и клубове, команди, кръжоци, състави, секции по интереси и местожителство. Пионерската дружина е основна организационна единица в пионерската организация. Изгражда се в начални, основни, средни и специални училища при наличието най-малко на два отряда. В малките училища, където броят на пионерите е от 5 до 35, се създава отряд, който влиза в състава на най-близката пионерска дружина. В лагерите и лагер-школите се създават временни пионерски дружини. Дружинният сбор е висш ръководен орган на пионерската дружина, който може да има делови или тържествен характер. Ръководи се от дружинния съвет и се свиква най-малко 4-5 пъти в годината. Чрез дружинния сбор колективът като цяло дава израз на своето мнение и взема решения. Дружинният съвет е изпълнителен орган на дружината. Той организира и ръководи нейната дейност. Дружинният съвет изработва планове за работата на дружината, ръководи изпълнението на взетите решения, разрешава изразходването на средства от бюджета. Дружинният съвет се грижи за работата на пионерските отряди с четите „Чавдарче” и за подготовката на чавдарчетата за приемането им в пионерската организация; организира различни кръжоци, клубове, секции, състави и др., като системно контролира и отчита тяхната дейност. В състава на дружинния съвет влизат от 3 до 15 пионера. За членове на дружинния съвет може да се избират и осмокласници. Кандидатите се избират индивидуално, с явно гласуване. Сборът решава кой да бъде председател на дружинния съвет и определя знаменосец с двама асистенти. Дружинният ръководител по право е член на дружинния съвет. Към дружинния съвет се изграждат различни помощни органи, които организират определена дейност в дружината. Дружинният съвет води дневник за своята дейност и летопис­ната книга на дружината. Дружинният съвет има право: да прави предложения пред партийната организация в училището, пред директора и учителския съвет, пред комитета на комсомола и съветите на пионерската организация по въпроси, свързани с подобряване живота в дружината и училището; да връчва знамето на отрядите и четите и да утвърждава патроните на отрядите;да отчита съревнованието и да определя първенците; да награждава и да прави предложение пред комсомолските комитети и училищното ръководство за награждаването на пионерски отряди, чети „Чавдарчета”, команди, кръжоци, клубове, секции, състави и отделни пионери; да дава препоръки на пионерите, които кандидатствуват за членове на комсомола; да утвърждава решенията на отрядите за изключване на пионери от организацията.

Пионерският отряд е основен първичен колектив в дружината. Изгражда се към паралелките. Отрядите към слетите класове обединяват пионери от различни възрасти. Там където децата прихождат от съседни населени места в дружината на средните училища, се създават и сборни отряди по села и махали. Отрядът се състои от звена. Те са най-малките колективи и спомагат за включването на всички пионери в живота на организацията. Висш ръководен орган на пионерския отряд е отрядният сбор. Провежда се най-малко един път в месеца. Работата на отряда се ръководи от отряден съвет, съставен от 3 до 7 пионера, които се избират индивидуално, с явно гласуване. Отряд с по-малко от десет пионера избира само председател. Отрядният ръководител по право влиза в отрядния съвет. Отрядният съвет е изпълнителен орган на отряда. Той подготвя плановете, които се приемат на отряден сбор, възлага и контролира пионерските поръчения, обсъжда въпроси, свързани с живота на отряда, подготвя и провежда отрядни сборове, вечери, походи, конкурси, състезания и др., грижи се всеки пионер да има конкретно поръчение.

„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България. Знамето на пионерското движение е червено „като кръвта на бойците паднали за народна свобода“.

Знамето е символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината. Всеки пионерски отряд и дружина имат свои знамена, които се съхраняват в пионерската стая. Изнасят се на официални и национални празници. Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Тя символизира парче от пионерското знаме. Трите ѝ върха и възелът символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който се намира над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров. На „Бъди готов!“ пионерът отговаря с „Винаги готов!“ и отдава пионерски поздрав с дясната ръка, вдигната над челото с изправени един до друг пръсти, свита в лакътя под прав ъгъл. Допрените един до друг пръсти символизират дружбата между петте континента. Пионерът отдава поздрав и при изпълнение на Химна на Народна република България, при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници. Химн (марш) на ДПО „Септемврийче“ е песента „Пейте в светлата родина…“ по текст на Асен Босев.

Чавдарски чети в Народна република България
Чавдарските чети в Народна република България са организации, в които членуват децата от първи до трети клас в основните училища, на възраст от 6 до 9 години, в Народна република България. Участниците в чавдарските чети се наричат „чавдарчета“ (ед. ч. – „чавдарче“).

Дейността на чавдарските чети се ръководи от класните ръководители на децата, ДПО „Септемврийче“ и структурите за работа с деца на градските комитети на БКП по места. Основната цел на организацията е възпитание на децата в дух на патриотизъм и вярност към идеалите на комунизма, БКП и СССР. От четвърти до осми клас децата членуват в пионерската организация на НРБ, а средношколците, войниците, студентите, младите работници и членовете на бригадирското движение – в ДКМС (Комсомола). Патрон на организацията е Чавдар войвода, който според народната легенда е бил „крило (закрилник) за клети сиромаси“. Символите на чавдарските чети са: синя връзка, която всяко чавдарче задължително носи на врата всеки ден. Тя се връзва на чавдарчето няколко седмици след постъпването му в първи клас, на тържествена церемония, често пред паметник на борци срещу османското иго, значка с жълто лъвче с факел на зелен фон и надпис „Чавдарче“, която се носи на връхната дреха. Значката задължително се носи на празници и тържествени церемонии, а в останалите дни – по желание, бяло калпаче със зелено дъно и жълто лъвче отпред, реплика и аналог на калпаците на българските опълченци, носи се само на празници и тържествени церемонии, зелено знаме с извезан златен лъв, надпис „Чета Чавдар“ и жълти ресни по края, реплика и аналог на знамената на въстаниците срещу османското иго. Знамето се съхранява в училището и се изнася само на празници и тържествени церемонии.

„Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича. Малките чавдарчета са добри другарчета. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава. Чавдарчето е примерно вкъщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз“— Из книжка на Чавдарчето

Преди Деветосептемврийския преврат, Чавдар войвода е патрон на партизанска бригада „Чавдар“ (София). Командир на бригадата е Добри Джуров, пълномощник на Окръжния комитет на БКП за бригадата – Тодор Живков, партизани в нея са Димитър Станишев, Йордан Йотов и други. След Деветосептемврийския преврат повечето „чавдарци“ заемат висши ръководни постове в Народна република България и участват в нейното управление до Десетоноемврийски пленум.

Варна-70те

Съюз на народната младеж
Съюзът на народната младеж е младежка политическа организация, създадена на 22 декември 1947 вследствие на обединението на Работническия младежки съюз, Българския земеделски младежки съюз, лявото крило на Съюза на социалистическата младеж и Младежкия народен съюз “Звено”. Обединението е предшествано от създаването на т.нар. Комитети на демократичната младеж през 1946. Организацията се намира под прякото ръководство и контрол на БКП. Активисти на СНМ се включват в бригадирското движение през 1946-1948. Особено голям принос те дават в пътното строителство, селското стопанство и млекопреработвателна промишленост. С активното съдействие на СНМ в бригадирското движение са привлечени около 250000 души от цялата страна. Седмица след смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949, на 9 юли, СНМ свиква траурен конгрес, на който се преименува в ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж). На априлския пленум през 1956 година приема името ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз).

Български общ народен студентски съюз (БОНСС)
Българският общ народен студентски съюз (БОНСС) е организация на българското студентство, свързана с БКП. Създадена е на 30 март 1930г. в София. От 14 април същата година издава като свой орган вестник „Студентско знаме“. Организира културни прояви, както и политическа дейност, като пропагандира комунистически идеи сред студентите. През декември 1931г. БОНСС организира студентска стачка с искане за изгонване от Софийския университет на ръководителя на Деветоюнския преврат Александър Цанков. Стачката е разгонена със сила от полицията, като се стига до жертви сред студентите. След Деветнайсетомайския преврат БОНСС е забранен. През 1936, заедно с други студентски организации създава „Единен фронт на демократичната студентска младеж“. Обявява се против личния режим на цар Борис III и за пълно възстановяване на Търновската конституция. С това искане провежда голяма студентска стачка през 1937. Активно се включва в Соболевата акция през 1940. Много от дейците на БОНСС се включват в партизанското движение в България през 1941–1944—Адалберт Антонов,Лиляна Димитрова и др. През юни 1945 БОНСС, Българският академически земеделски съюз, Студентската социалистическа организация „Жан Жорес“ (свързана с лявото крило на БРСДП (ш.с.))се обединяват в Общ съюз на народното студентство, който от своя страна се влива в организирания през декември 1947 Съюз на народната младеж.

img079

 

Работнически младежки съюз
Работнически младежки съюз (РМС),е младежка комунистическа организация от първата половина на XX век. Членовете ѝ се наричат ремсисти.

Работническият младежки съюз е създаден на учредителна конференция на 24 май 1928г. по инициатива на БКП като легална форма на Българския комунистически младежки съюз. Ръководи се от Централен комитет. Негов печатен орган е вестник „Младежка искра“. Първото и ръководство е в състав П. Станчев, Н.Иванов, Я.Петров, Ц.Цачев, Ас.Трайчев, Н.Янев и Ат. Трайчев. РМС е масова организация в работническите, ученическите и студентските среди. Взаимодейства със студентската организация БОНСС от 1930г. РМС е забранен от правителството на Кимон Георгиев след преврата от 19 май 1934г. и преминава в нелегалност. През 1938 година към него се присъединява нелегалният Български комунистически младежки съюз. По време на Втората световна война организирано се включва в комунистическото съпротивително движение. Негови членове са в основния състав на партизанските отряди на т.нар. „Народоосвободителна въстаническа армия“, както и ятаци. За тази дейност са преследвани по ЗЗД. Основният състав на ръководството на РМС, известен като Петимата от РМС, загива по време на конфликта: Адалберт Антонов(Малчика), Александър Димитров(Сашо), Лиляна Димитрова(Блага), Йорданка Николова (Катя) и Свилен Русев(Бойко). След 9 септември 1944г. РМС е легализиран. На 5-ия му конгрес през 1945г. за секретар на ЦК е избран Живко Живков. От декември 1947г. РМС влиза в Съюза на народната младеж и прекратява самостоятелното си съществуване.

Български комунистически младежки съюз
Българският комунистически младежки съюз (БКМС) е комунистическа младежка организация от първата половина на XX век, приемник на Съюза на работническата социалдемократическа младеж – СРСДМ. Младежка организация на БКП(т.с.) СРСДМ се преименува на своята III-та конференция от 25 май 1919 в БКМС. Промяната е съответна на тази на БРСДП(т.с.)в БКП(т.с.).

През 1920 се присъединява към Комунистически интернационал на младежта. През 1921 се обявява за “съюз на работническата и селската младеж”. Въпреки това, не успява да установи успешно сътрудничество със ЗМС. Практическата дейност на БКМС се състои в организиране на младежки гимнастически дружества “Спартак”, организиране на излети и екскурзии, на спартакиади. От1919 година издава вестник “Младежка правда”, но той е забранен скоро след това. През 1921 започва да излиза вестник “Младеж”. В навечерието на Деветоюнския преврат БКМС има 20000 члена. Дейци на БКМС се включват в Юнското и Септемврийското въстание от 1923 година. БКМС е забранен със Закона за защита на държавата. По време на априлските събития през 1925 година съюзът попада под ударите на правителствените репресии, убити са видни негови дейци като Коста Шулев, Атанас Стратиев, Тодор Димитров. През 1928, като легално проявление на БКМС е създаден Работнически младежки съюз(РМС). Двете организации съществуват паралелно до 1938, когато БКМС се влива в РМС(Произнася се„ремс“,а членовете са„ремсисти“).

Съюз на работническата социалдемократическа младеж
Съюзът на работническата социалдемократическа младеж е младежка организация на БРСДП (т.с.),създадена в Русе през 1912г. Наченки на младежко социалистическо движение в България има още при основаването на БСДП през 1891. Голяма част от участниците в Бузлуджанския конгрес са хора в младежка и юношеска възраст. Централизирана организация обаче се учредява едва през август 1912 година. На конференция в Русе се гласуват устав и централно ръководство. Връзката на младежкия съюз с партията на тесните социалисти е демонстрирана още тогава. На конференцията присъстват Георги Димитров от името на ЦК на БРСДП(т.с.) и Александър Георгов от името на ОРСС. Съюзът участва в международни срещи на социалистическата младеж на Младежкия социалистически интернационал в Базел от 1912 година и на конференция на Международния съюз на младежките социалистически организации в Берн от 1915. Обявява се против Първата световна война и се включва в антивоенната агитация на БРСДП(т.с.).На II-та конференция на съюза от 1915 година се приема резолюция против участието на България във войната. На III-та конференция от 1919 се преименува в Български комунистически младежки съюз.

img074

Източници:
1. Архив на Младежко обединение в БСП
2. ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СОФИЯ 1944-2000, изд. „Главно управление на архивите при Министерски съвет“, 2003
3. ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СОФИЯ 1943-1944, изд. Държавна агенция „Архиви“, 2012
4. „Книжка на Чавдарчето“
5. Bulgarian Journalist for the Balkans Based on „Complete Independence“
6. Василева, Жулиета. Работата с четите „Чавдарче“. София, Народна просвета, 1966.
7. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, България, С., 1983

Снимки: Архив Интернет