ГД

134 години от рождението на Георги Димитров

Автор: Боян Балев – 37 г., бакалвър “Политология”, магистър “Макроикономика”, докторант по “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”, член на НС на БСП

На 18 юни отбелязахме 134 години от рождението на Георги Димитров /18.06.1882 – 02.07.1949/ във време, в което антикомунистическата пропаганда е особено силна. С тревога следим медиите, в които се говорят всякакви измислици и грозни лъжи за историята на България и за определени ключови фигури в нея. Манипулациите са особено опасни за младите хора на България, тъй като те нямат спомени от годините на социализма, а целенасоченото им заблуждаване започва още от учебниците по история.

Обект на такива манипулации е и Георги Димитров. И то във време, в което битката на Димитров с фашизма за съжаление става отново актуална. Не по-малко актуални са и въпросите за правилността на курса на нашата партия и за наличието или отсъствието на дилема между лявото сектантство и политическата линия на създаване на единен фронт срещу надигащия се фашизъм и заплахата от нова национална катастрофа, пред която е била изправена България в навечерието на 9 септември 1944 година.

Животът и политическите борби на Георги Димитров са и трябва да бъдат пример за днешното младо поколение на България. Още на 20 години той става член на може би единствената партия в България, заедно с БЗНС, която в онова време около 1902 година няма никакви изгледи скоро да стигне до властта. Членството в БРСДП през онези години е било гаранция за това, че човек влиза в политиката, воден от своите идеали, а не от байганьовски тип стремления към власт и облаги. Това отношение към политиката като към дейност, в която се отстояват принципи и идеи страшно много ни липсва днес, 100 години по-късно.

Георги Димитров е изключително активен в своята синдикална дейност, в борбата за защита на непосредствените интереси на трудещите се, на работническата класа. Това му дава възможност да стои най-близо не само до членовете и симпатизантите на партията, но и до обикновените трудови хора, чиито интереси тя се опитва да защитава. Тази близост до работещите хора, до икономически активното население, до трудещите се, които дават перспектива на българската икономика днес също ни липсва в достатъчна степен. Развитието на някогашната работническа класа в процеса на развитие на световното стопанство и в резултат на научно-техническия прогрес доведе до формирането на съвършено нова в много отношения група на хората на наемния труд, с нова визия за света, с нови идеи и амбиции. Ние трябва да направим всичко възможно да бъдем близо до тези хора, да познаваме техните интереси и да се превърнем в техен изразител.

В бурните години след Първата световна война, когато десницата оставя една победена, мизерстваща и унизена България след две национални катастрофи, Димитров е един от малкото политици, които правилно се ориентират в новия дневен ред в България и Европа. Той вижда зараждащия се фашизъм и пръв намира правилната постановка за политическия курс на партията и правилния отговор на въпроса за съюзника. Димитров започва да развива идеите за съюз със земеделците и създаване на единен фронт без да отстъпва от левите си комунистически позиции, без да отстъпва от идеите си, но и без да приема постановките на лявото сектантство.

През 20-те години на ХХ век всяка грешка на левите партии в България се заплаща изключително скъпо с кръв. На 9 юни 1923 година българската десница тръгва по един път на насилие, който с малки отклонения следва до 9 септември 1944 година. БКП няма възможност да избира дали да се бори за идеите си по мирен път. Този избор е наложен от други и партията е принудена да се справя, да функционира често и нелегално, в условията на необявена, но бушуваща гражданска война. Много често през тези 20 години до края на Втората световна война Коминтерна, Съветския съюз и болшевиките са единствените съюзници, които партията има. Това е и времето, в което със своята международна дейност и проявения на Лайпцигския процес героизъм Димитров израства от национална в международна фигура на комунистическото движение и антифашизма. Фактът, че двамата с Васил Коларов последователно застават начело на Коминтерна, е оценка не само за личния им авторитет, но и за международния авторитет на партията във време, в което десните български политици, както обикновено са в почти тотална международна изолация. Това извоюване международно влияние на Димитров ще бъде решаващо в последващите събития за спасяването на България от третата национална катастрофа.

На 8 септември 1944 година на 66-ата година последователно дясно управление България е изглеждала почти, както изглежда днес – една от най-бедните държави в Европа, във война с целия свят, едновременно с хитлеристите и антихитлеристката коалиция и на прага на трета национална катастрофа. България отново е воювала на губещата страна докато съседите и пак са били на печелившата и рисуват нови граници, които минават възможно най-близо до София.

В тази ситуация на 9 септември 1944 година Отечествения фронт, създаден в резултат на многогодишната политическа работа на Георги Димитров и в съответствие с неговите идеи, взима властта. В сложна международна обстановка новото правителство успява да постигне нужния диалог със страните победителки, да се разграничи от предишните управляващи и да организира Народния съд в пълно съответствие с изискванията на съюзническата контролна комисия съставена от представители на страните победителки, включително САЩ и Великобритания.

България и правителството на Отечествения фронт изпращат на Парижката мирна конференция делегация, съставена изцяло от антифашисти, борили се и воювали срещу Хитлер далеч преди победите на Червената армия на Източния фронт. Основен аргумент в защита на българската позиция са наличието на партизанско движение и съпротива против монархофашисткия режим на Борис Трети. Благодарение международния авторитет на Георги Димитров, отношенията му със Сталин и Тито, развитието на идеята за Балканска федерация, териториалната цялост на България е запазена, третата национална катастрофа е предотвратена.

Последните години от живота на Димитров са свързани, както с началото на социалистическото строителство, така и с мрачните времена на спускане на Желязната завеса. В Студената война, която Западът започва срещу Съветския съюз, първи падат в жертва свободата на правене на политика на малките държави в Европа, която и преди това Великите сили са ограничавали.

Може много да се спекулира за отношенията между Димитров, Сталин и Тито, за грешките на първите години след 1944, но построеното между 9 септември и 10 ноември с всяка следваща година получава все по-високи оценки и нарастващата злоба на антикомунистическата пропаганда е най-голямото доказателство за това.

През целия си живот Георги Димитров се бори всеотдайно, за да бъдат България и Европа едно по-добро място за живеене, без расизъм и омраза, без бедност и безработица. Тази борба трябва да продължи и днешното поколение български политици и държавници – в национален и европейски мащаб.

Художник: Цено Тодоров

*Докладът е изнесен на тържествено отбелязване на годишнината от рождението на Георги Димитров, организирано от Международната фонадация “Георги Димитров” в град София