gdimitrov

135 години от рождението на Георги Димитров – няколко думи за него

За личността и постиженията на Георги Димитров – 135 години от рождението му

Трудно се пише и говори за личности, които със своя живот и дело са се превърнали в символ на една система. В тълковния речник думата „личност“ означава – човек, индивид с присъщите нему духовни качества. Българската историография познава личността на Георги Димитров. Написани са множество статии, монографии, съставени са сборници с мисли и размисли за делото на Георги Димитров. Всяка личност има своите положителни, но и често немалко негативни чери в характера си. Мнозина исторически личности носят в себе си контрасти, такъв е и Георги Димитров.

В нашето съвремие Димитров е колкото познат, но и толкова непознат за по-младите поколения, които са израснали във време, в което доминира негативната обществена оценка за него, а и за целия политически строй, на който той е символ. Тук ще направя едно уточнение, оценката е негативна, но преимуществено в медийното пространство. Извън него мнозинството от младите българи далеч не познават добре личностите изобщо от времето на социалистическия строй.

Битката за паметта, това е полето, на което знайни и незнайни днес упражняват уменията си в състезание да представят само негативния сбор от периода 1944 – 1989 г.. Тази битка няма как да бъде спечелена с фалш и замитане на истината, тази битка ще бъде спечелена от онези, които могат да мислят и трезво да разсъждават. Младото поколение е много по-прагматично, технологично ориентирано и често не може да бъде заблудено с полуистини или идеологически клишета. Затова е от изключително значение именно ние, младите социалисти да можем да се противопоставяме в тази битка, само и единствено, като представяме истината.

Ето защо е важно да познаваме личността на Георги Димитров какво се крие зад нея, какво е неговото възприятие за живота, какво е мотивирало и давало сили на Георги Димитров по трудния път, който е извървял и каква е била цената на всеки един успех?

Дали личностните преживявания, дали генетично, у някои хора е заложено, вродено им е да станат великани на своето време.

Георги Димитров е роден в 1882 г., едва четири години след Руско-турската освободителна война. Сравнително наситен период, в който се възстановяват символите на българската държавност, институциите. За историята на семейството и рода му няма да се увличам. Класическо многолюдно семейството за периода, бедни, което и налага Георги Димитров да започне да работи едва на 12-годишна възраст.

Още от младежките си години е увлечен по една кауза „защита на човешкото достойнство и трудови права“, която малко по-късно прераства в осъзната и ясно формулирана политическа цел. Той заявява „..Днес пред работниците в целия свят се поставя пряката, непосредствената задача не да се борят само за увеличаване на заплатите и намаляване на работното време, не да сключват договори за дребни подобрения за година-две, а да завладеят политическата власт, да премахнат капиталистическа експлоатация на труда, да унищожат самата капиталистическа система.“ . Да завладеят политическата власт – тези думи на Димитров остават като завет, защото без власт, нито една политическа идея не може да бъде материализирана.

Тази крайна цел е осъзната във времето, когато „както в другите страни, така и у нас капиталистите и техните партии прибягват вече към последното средство за запазване класовото си господство и за задържане държавната власт  в своите ръце – фашизма, който е пълно отрицание на всеки демократизъм, и на всички политически права и свободи  за народните маси.”

Тези мисли за историческата роля на работническата класа и за фашизма, въплътени в дела още в годините, когато ръководи миньорските протести, правят Георги Димитров не просто вдъхновител на вълна от недоволство, а идеолог на политическите процеси за няколко поколения напред.  В интерес на историческата истина, съвременното младо поколение не дава нито положителна, нито отрицателна оценка за периода 1944 – 1989 г., според последни социологически проучвания. В нашите учебници няма уроци за Лайпцигския процес и за човека, който сам е научил немски език и е успял да осъди фашизма, като подобен акт за първи път получава международно признание.

Ето какво според мен е гениалното в личността на Димитров, прочетох го в спомените на Дргагой Коджейков, синдикален деец. През 1968 той е написал „Г. Димитров беше високо издигнат синдикален деец. Това беше резултат не само на някаква надареност. Преди всичко това беше плод на неговия упорит труд, на непрекъснатото четене на всичко, което може да бъде полезно за работата му. Измежду всички ни, които по това време работехме в Синдикалния комитет, Димитров най-много четеше. Помощ от курсове или школи той не можеше да получи и затова с още по-голямо старание и упоритост залягаше над книгите. Той отделяше от скромната си заплата, понякога дори заеми правеше, за да си набавя нова литература, и използваше най-разумно времето си.“.

Така се е формирала личността на Георги Димитров – в бедност, принудително напускане на училище, за да започне работа и в бурен исторически период за България, Европа и света, осъден в България, съден в Германия, но въпреки всичко непоклатим в собствените си разбирания за историческата роля, която той самият изиграва в борбата си срещу фашизма.

Георги Димитров е изключителна личност в историята на 20 век и никой не може да изтрие този факт от историята, въпреки всички опити, паметната му плоча да бъде осквернена.

Негативните навици, които Димитров придобива в бурния си живот, а именно любовта към алкохола и жените, също идват да придадат на личността му ярките оттенъци, които го правят повече земен, повече истински, повече човек. Критикуван е за позициите, които заема и тезите му за създаването на Балкански съюз, за позициите му “Македонския въпрос” и за отношенията му със Сталин, но най-често тези критики идват от хора, които не познават животът и делото му или просто целят да омаловажат достиженията му.

По отношение на достиженията му може би няма да ми стигнат редовете, за да изброя всичко, но безспорно най-значимото от всичко е световният отзвук, който получава речта му по време на Лайпцигския процес.

По-късно Димитров става вдъхновител на най-мощното дотогава младежко организирано движение – Бригадирското, благодарение, на което са построени редица обекти с общонационално значение – проход “Хаинбоаз”, множество ж.п. линии, град Димитровград. 

Като достижение за личността на Димитров според мен може да се отчете и неговото личностно израстване, когато е бил принуден да напусне Родината си, той осъзнава, че без общонационален фронт, съставен от работници и интелигенция, няма как фашизмът да бъде преодолян на практика от една страна и в общественото съзнание от друга. С други думи, достиженията на Георги Димитров се дължат най-вече на неговата способност трезво да разсъждава и да взема решения, способност, която му помага да израсне, да стигне до върха, за да не слезе никога от него, да достигне до позиции, до които все още нито един български политик не е достигал.

Георги Димитров е сред най-уважаваните българи и до днес и в самата Германия, защото делото му е известно, а истината е била неговият защитник.

В България е необходимо да се научим да ценим личностите от неговия ранг и да не допускаме простите политически противопоставяния да бъдат използвани, за да се правят опити да се изтрият спомените за делата им, защото те и без друго ще бъдат неуспешни.

Доклад на Вероника Делибалтова – председател на НС на МО в БСП, изнесен на конференция на 15 юни 2017 г., гр. София, по случай отбелязване на 135 години от рождението на Георги Димитров