Иван Френкев

Аз не искам да съм имигрант – Иван Френкев

Визитка: Иван Френкев – 31 год., Бакалавър по Финанси и Икономика (Royal Holloway, University of London, UK), MBA in Finance (Koc Graduate School of Business, Turkey), предприемач, член на НС на МО на БСП

Преди малко повече от 10 години, пред  терминал 1 на летище „София“ се сбогувах с родителите си – замивах да уча във Великобритания. Бях развълнуван и дори малко уплашен от непознатото. Точно тогава баща ми каза: „И помни, ние не изпращаме имигрант!“. Тези думи винаги отекват в главата ми всеки път, когато се налага да пътувам в чужбина. Само тези, видели сълзите в очите на родителите си на сбогуване могат да разберат морето от чувства, което бушуваше в сърцето ми.

Стотици хиляди българи са принудени да бършат сълзите на родителите си и да „забягват на гурбет“ в чужбина, а голяма част от тях рано или късно решават повече да не се върнат. Принудени, буквално изхвърлени от собствената си Родина, с огромна доза тъга и ярост те трябва да избягат, за да оцелеят. Никой не бяга от хубаво…

Преди 4 години след дълга битка със себе си реших да се прибера в България. Посрещна ме море от объркани лица. „Но защо? Какво ще правиш тук? Ти луд ли си? Бягай докато можеш!“ – бяха част от коментарите на приятели и роднини. Честно казано от тогава насам поне веднъж в седмицата и аз се питам защо съм тук? Струва ли си да си тровиш живота? А отговорът е един и същ – ДА! Струва си! Защо ние младите, пълните с енергия и мечти, трябва да бягаме и да оставим родината си на продажниците и родоотстъпниците? Защо ние трябва да плащаме цената за чуждите грехове? Защо не се махнат те?

Защо се върнах ли? Защото аз съм българин и искам да живея в България.

Защо останах ли? Защото какво ще стане,  ако всички избягаме?

България и нашето бъдеще си струват борбата. За всички години в чужбина така и не срещнах народ, за който да кажа – да, те са по-умни или по-добри. Но страните са уредени. Виждали ли сте българин в чужбина? Повярвайте ми – отличава се с интелект, работливост, съвестност и честност. Тогава защо в България не е такъв? Защото тук е демотивиран и отчаян, не вярва, че с труд и честност може да постигне нещо в живота. Вижда наоколо паразити и родоотстъпници и или бяга в чужбина, или преглъща морала си и се бори за оцеляване. И колкото повече бягат, толкова повече намаляват честните, образованите и отговорните хора. Стигна се дотам, че посредствени и неуки хора ръководят държавата, защото успяха да отвратят нормалните хора от политиката. За 7-8 години модерните родоотстъпници успяха да постигнат повече, отколкото турците за пет века иго. Какво ще бъде от тук нататък зависи от нас. Моята надежда е в имигрантите и тези, които пътуват в чужбина. Надеждата ми е, че един ден ще им писне и ще си кажат: „Аз не искам да съм имигрант!“  Повечето от тях биха се върнали ако видят надежда за реализация в България и възможност за достоен живот. Убеден съм, че ако успеем да привлечем тези млади хора, пълни с енергия и опит от живота в чужбина ще успеем да променим България, но това няма да стане ако всички бягаме. Някой трябва да остане и да поведе борбата. Колкото повече от нас кажат стига и покажат непримиримост към социалните несправедливости, корупцията и родоотстъпничеството, толкова по-бързо ще си върнем България. Ето защо аз съм тук, ето защо и ти си тук. Защото никой от нас не иска да бъде имигрант, дърво без корен.