zdravko

Здравко Петров: Фестивалът в Сочи, родните медии и липсата на държавна подкрепа

Предоставяме на Вашето внимание материал на Здравко Петров, член на МО в БСП и участник в Международния фестивал на младежите и студентите в Сочи. За това какво се случи на фестивала и какви бяха предизвикателствата пред българските участници, прочетете тук.  (more…)

paskaljelyazkov

Паскал Желев: Младите предприемачи са особено необходими на българската икономика

Разговор с Паскал Желев, главен секретар на УНСС и един от най-добрите млади икономисти в България специално за сайта www.mbsp.bg
(more…)

milenamilosheva

Милена Милошева за левицата като защитник на социалните ценности на обществото

Предоставяме на вашето внимание доклад на Милена Милошева, областен координатор на МО в БСП – Перник, който тя представи пред гостите на кръглата маса на тема „БСП 126 години по-късно и съвременните представи за социализма“, организирана от Областния съвет на БСП – Перник, Движението на жените социалистки в БСП и Движението на ветераните в БСП. (more…)

gdimitrov

135 години от рождението на Георги Димитров – няколко думи за него

За личността и постиженията на Георги Димитров – 135 години от рождението му (more…)

1701-avtor_20170529

Скъпи на триците, евтини на брашното

Мария Божкова – мл. адвокат в Адвокатска колегия – Сливен, член на Младежко обединение в БСП – Сливен (more…)

1448700315

Проф. Андрей Пантев: Без история няма народ – така ни внушават с право Паисий и Ботев

Визитка: Професор д.и.н. Андрей Пантев – историк, дългогодишен преподавател в СУ “Кл. Охридски”. Преподавал е балканска история в САЩ. Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Президент е на Българската асоциация за американистика.

Здравейте, проф. Пантев. За нас е голяма чест, че се съгласихте да направим това интервю в навечерието на най- българския празник Освобождението на България от турско робство. Как мислите, българинът има ли национално самосъзнание или си спомняме за историята на България само около 3-ти март?

За мен е чест също, че се обръщате по този повод и изобщо към мен. Част от Трети март следва да присъства във всеки наш ден. Нашето минало е източник и извор на всякакви вълнения, които могат да вървят паралелно с радостите и драмите на младежкия живот. Едното не замества, а допълва другото. Това е част от националното ни усещане за принадлежност и бъдеще.

Как трябва да се отбележи този празник?

Със синовно признание за мъченичествата и храбростта, а и до известна степен за самотата на нашите национални герои, които са посветили живота си не на битови стремление и амбиции, а за нещо далеч по значимо – свободата и достойнството на своето отечество. Те не са ставали бакали и предприемачи, а са приели рискове, които често са означавали смъртна опасност. Затова свеждаме чела към тази саможертва, която би следвало да бъде пример велик, без непременно да загиваме. Да не забравяме, че както и да го увъртаме знаем с признателност кой изгони турците от България. Можеш да бъдеш полезен за Родината и без такава саможертва, но не следва да забравяш цената на свободата да си българин поне в национален смисъл.

Как се чувствате лично Вие в тези смутни времена? Може ли човек да бъде щастлив, когато е заобиколен от безверие и отчаяние?

Смутните време могат да са и безлични, както в повечето случаи е сега. Когато липсва идеал, тогава ни обсебват всякакви пороци. Без да идеализираме миналото, но рядко срещаме такава безизходица, която днес ни прави лесна плячка за всякакви морални отклонения. Това е особено опасно за младите хора, при които идеализмът би следвало да бъде повече ярък и мотивиращ фактор в тяхното социално поведение. Защото само с лекомислено веселие не се запълва и оправдава един цял живот. Библейската повеля – „Само с хляб не се живее!” се отнася и до животът без идеали. Когато вярваш нещо на младини,това остава завинаги в теб!

Уместно ли е да говорим за съвременни апостоли, когато живеем в свят на измислени герои и „грийн” ценности?

Гладът за герои създава своеобразен вакуум от условия и хранителна среда за измислени герои, които се представят за спасители. Ценностите не се декларират те се доказват с живот, който ги следва. Иначе ставаме лесна плячка на всякакви машинации!

Познават ли младите историята си и до колко е важно това? Нашето поколение отрасна със знанието за обективно историческия факт, че България е била под турско робство, а днес децата растат със знанието, че е имало турско присъствие по нашите земи? Как една дума повлиява и повлиява ли изобщо на разбирането на историята?

Без история няма народ – така ни внушават с право Паисий и Ботев. Нямаме право да разводняваме понятието турско робство, след като нашите прадеди са се чувствани такива.

Историята следва да се помни като предупреждение срещу съвременни рецидиви. Но онази история, която пък подклажда съвременна ненавист и противопоставяне, следва да бъде оставена в миналото. Иначе винаги ще водим балкански войни,от които потриват ръце неприятели от близо и далеч!

В тази връзка, историческата памет не е ли една от най-жестоките битки днес?

Който контролира миналото,той диктува съвремието. Това е отдавна установена максима. Любовта към Отечеството започва още от бабино коляно. Но тях трябва да бъде култивирана от цялото общество. Комерсиалния дух на нашето време ни принуждава да търсим опора и утеха в миналото. Но само с история не се живее, дори когато е славна. Следва да има и съвременно потвърждение дори ако не е в същата степен.

Възможно ли е да съхраним идентичност, когото непрекъснато правим опити да копираме чужди идеи, чужди политики, чужди течения и авангардни модели на поведение и мислене?

Това е най-голямата ни тревога днес. Под мотивацията на европеизация и демократизация се крият и тенденции за обезличаване, което е не по-малко опасна перспектива от демографското сгромолясване. Когато имитираш някого винаги си заплашен от обезличаване. Затова възприемането на някои съвременно стандарти идващи от вън, следва да бъдат поставени под лупата и прекарани през филтъра на вековната ни историческа и национална идентичност.

Как ще спечелим битката, след като, струва ми се, напоследък е доста модерно да презираме корените си?

Не крия своя скептицизъм относно изхода от тази битка. Мерзките времена в нашата история не са малко, но днес като че ли са най-силни като масова психология. С какво днес измерваме жизнения престиж и обществената известност. Най-вече с материални показатели и онази цинична практика да сменяме партии като ризите си. При това с нахални аргументи за принципи,методи и причини.

Какъв трябва да бъде съвременния политик?

Той следва да бъде такъв, че да стане една от причините тази дума да престане да бъде нечиста в нашия речник. Политикът обикновено се свързва с партийно номадство и съмнително  богатство. А най-голямата част от почитаните личности в света са политици. Нима Каравелов, Раковски, Ботев и Левски не са били политици?

Във време на предстоящи избори, коя историческа грешка бихте припомнили на нашите политици?

Грешката на онзи компромис, който е безпринципен и при който след като си направил един, правиш друг. Това е особено важно за идея,която проповядва социална справедливост.

Като човек с политически опит, бихте ли се ангажирали да дадете приблизителна прогноза, каква би била България след 26 март?

Дано да не се възпроизведе онази патова ситуация,която налага отново избори а те ще дублират предишните резултати.

Наистина ли сме свободни след 139г?

Не сме свободни от своето раболепие към временно силните, откъм идеята, че от нас не зависи нищо, от това, че гледаме навън за одобрение на всякакви вътрешни решения. Не сме свободни относно гнева от силните на деня. Един френски поет от полски произход пише,че дързостта е най-висшата форма на дисциплината. Не сме свободни спрямо такава дързост.

Какво бихте казали на младите хора? Какъв съвет бихте им дали?

Нямам самочувствие за съвети, но все пак имам продължителен жизнен опит…

Да не забравят, че младостта е биологическо предимство, но не винаги умствено и морално. Дързостта на младостта е записала много красиви страници в световната история. Но понякога тя се е подавала на мракобесни теории и Германия през 1933 г. е най-силното свидетелство за такава романтична, но губителна заблуда. Този израз, че социализмът е болест на младостта в първата си част свидетелства, че без социална романтика няма напълно изживяна младост.

Може след това и да има разочарования, както при първата любов, но без такава романтика младостта е безцветна, скучна и немислима. Значи е само биологически стойностна!

elina

Разговор с Елина Димитрова – общински съветник в община Провадия

 

Представяме Ви интервю с Елина Димитрова, член на МО в БСП, общински съветник от БСП в община Провадия. (more…)

berievski1

Равносметка

Визитка: Роден на 24 март 1990 г. в град Багдад, Ирак. Завършва Първа частна софийска английска гимназия през 2008 г. Магистър по икономика от Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Международен секретар на МО в БСП от месец април 2016 г. (more…)

china

„Сред трима души, един е моят учител” – Конфуций

…или накратко за Китай от културната програма, организирана специално за Първия форум за млади лидери от Китай и страните от Централна и Източна Европа, октомври – 2013г.

(more…)

22-5

За кандидатурата на ген. Румен Радев

За кандидатурата на ген. Румен Радев, кампанията и резултатите след първи тур (more…)