dancho2

Честит Трети Март!

Автор: Йордан Йорданов, 19 години, завършил 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, в момента изучава История в СУ “Св. Климент Охридски”, лауреат на X Национална олимпиада по История и цивилизация (2017 г.), стажант към НС на БСП, член на Младежко обединение в БСП – Сердика, гр. София

Тази година честваме 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор – документ, чрез който името България отново изгрява на политическата карта на Европа и света след петвековно отсъствие.

На този ден българите отново получават политическата си свобода и макар за кратко успяват да изживеят своята мечта – Обединена България. Въпреки че 4 месеца по-късно Берлинският договор ще раздроби българските земи на 5 части, името България остава на картата на Европа. Макар и по-късно от съседите си българите успяват да придобият своя национална държава в духа на случилата се 30 години по-рано Революция на народите, след която думите “нация” и  “национална държава” придобиват основно значение в европейския политически живот.

Така жадуваната от българите свобода обаче не идва даром. Още през XV век българите предприемат освободителни инициативи (Въстанието на Константин и Фружин, участието във Варненския кръстоносен поход от 1443-1444). Споменът за свободна България не се забравя и през смутното за българите време на XV-XVII век, когато властта на Османската империя в българските земи е най-силна. Именно тогава българите организират Първото и Второто Търновско въстание, Чипровското и Карпошовото въстание – инициативи, заради които българското население бива жестоко наказано.

По време на Възраждането, което българите изживяват значително късно в сравнение с другите европейски народи, освен културно-икономически, българите се възраждат и политически. Това им позволява да започнат организирана борба първо за своите училища и църковна организация, а сетне и за национална държава. Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и др. Видни възрожденци работят българската свобода да стане реалност. Кулминация на българския национален дух се явява Априлската епопея (1876). Опиянени от жаждата за свобода, българите палят своите домове, жертват живота и семейството си. Именно чрез зверското потушаване на Априлското въстание Европа разбира за българските страдания. Никога няма да забравим саможертвата на Бенковски, Волов, както и страданията на мъчениците от Перущица и Батак. Още няколко години след Освобождението Иван Вазов в одата си “Кочо” описва мъките на тези хора, върху които башибузуци и черкези упражняват насилие, подобно на това, което е прилагано преди десетки векове в древноизточните държави. И днес благоговеем пред характерите на Кочо Честименски и Спас Гинев, които без дори да се замислят убиват семействата си, а после жертват и собствения си живот, защото искат да живеят в своя страна. Никога няма да забравим женските и детските викове в подпалените селища, няма да забравим погледа на старата жена, снимана на входа на църквата в Батак заедно с черепите на жертвите на Баташкото клане. Всички тези хора са “виновниците” за българската свобода. Чрез тяхното страдание европейския свят разбира за страданието на българите.

Българската свобода нямаше да бъде факт и без героичните подвизи на руските войски при Свищов и Плевен, на българските опълченци при Стара Загора, Шипка и Шейново, както и без саможертвата на сръбските, румънските, финландските и черногорските войни, дали живота си за българския народ. Не трябва да забравяме и помощта, която българите оказват на руските войници, воюващи с мисълта за българската свобода.

Имайки предвид този кратък исторически преглед, оставам изумен от някои български граждани, които заявяват че по-добре българите да бяха останали под османска власт, отколкото под руска окупация. Тук е мястото да питам каква окупация уважаеми? Считате ли, че дейността на Временното руско управление, което основава БНБ и Народната библиотека, полага основите на българската армия, полиция, на българското образование и здравеопазване е окупация? Считате ли Временното руско управление в Източна Румелия, което прави всичко възможно да се съхрани българския облик на несправедливо откъснатата от България област за окупационно?! Или заявявайки, че би било по-добре ако бяхме останали под властта на Османската империя, сте забравили за мъченичеството на българите в Батак и Перущица? Нима забравихте за планините от трупове в селищата, участвали в българските въстания или трагичната съдба на Ботев и неговите четници? Как ще коментирате участието на британски и немски генерали в османската армия, биещи се срещу руската армия и българското опълчение?

Нека не политизираме тези славни моменти от българската история, поругавайки паметта на българските мъченици и на войните, дали живота си за България,  и когато на 3 март отбелязваме 140 години от Българското възкресение, нека да замълчим и се запитаме бихме ли имали куража да сторим същото днес!

Честит празник!