LP

Д-р Любомир Паунов: На министър Москов не му е ясно какво да прави с реформата

„Министър Москов започна обнадеждаващо, но сега вече сякаш и на него не му е напълно ясно какво трябва да се случи оттък насетне. Той е в най-трудното министерство и аз му пожелавам да направи това, което никой друг здравен министър не успя за последните 25 години, а именно да спре затъването на здравеопазването в България.“ Любомир Паунов е на 27години. Работи като лекар-специализант във Втора хирургия на УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив и е асистент в Катедрата към същата хирургия към МУ-Пловдив. От миналата есен преподава и на английски език на студенти от чужбина. Член е на Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Пловдив, както и на Комисията по професионална етика към Българския лекарски съюз.

- Д-р Паунов, вие макар и съвсем млад, сте лекар трето поколение, и по тази причина имате по-широк поглед за развитието на здраеопазването в България. Изтънява ли според вас доверието между лекаря и пациента и защо?

- За голямо съжаление според мен доверието между лекар и пациент не само изтъня, но се и позагуби. Може би основната вина е на самата здравна система и незавидното състояние, в което се намира тя, а не толкова на хората, които са от двете й страни. Друга причина е насаждащото се през последните години негативно отношение към самите доктори от политици, а и от някои медии, причината за което не ми е напълно ясна.

Трябва да се работи в насока за възстановяването на доверието между лекар и пациент, защото това е един от основните фактори за успешно здравеопазване. И като трето поколение лекар мога да дам пример за това, което съм слушал от родителите ми, а именно за благодарността и доверието на пациентите към медиците преди време и липсата на такива в голяма част от хората днес. Считам, че за това има поне 3 обяснения:

1. Насажданото негативно мнение за медиците и тяхната компетентност

2. Повишените изисквания на пациентите към лекарите с претенциите, че разбират от медицина повече от медиците

3. Липсата на качествена медицинска помощ поради дългогодишните проблеми в здравеопазването, принуждаващи лекарите да оцеляват, съобразявайки се с правене и отчитане на клинични пътеки, раздаване на направления и т.н. Може би сега и самите лекари, вторачени в проблемите със здравеопазването, не успяват да обърнат необходимото внимание и на пациентите. А това не би трябвало да бъде така, защото един доктор винаги може да бъде или е бил и пациент.

- Често сравняват заплащането на българските лекари с колегите им от Европа и Америка. Смятате ли обаче, че българските лекари са на тяхното ниво. Като аргумент на поддръжниците на тезата, че западните са по-добри, се изтъква фактът, че за много заболявания хората търсят лечение в чужбина, въпреки че е далеч по-скъпо. Къде е истината?

– Българските лекари не само са на нивото на тези в Европа и в Америка, но според мен в доста случаи биха ги и превъзхождали. Тук ние получаваме обучение на едно доста високо ниво. Като пример мога да дам МУ-Пловдив, където съм завършил медицина. За разлика от много чуждестранни университети ние имаме възможност да се учим и на реални пациенти.

За голямо съжаление обаче изостанахме доста в техническо отношение в сравнение с другите западни страни. Не можем да се възползваме и от голяма част от иновациите в сферата на медицината, които значително биха ни улеснили. Оборудването в много лечебни заведения не е на най-съвременно ниво поради липса на финансиране. Това, с което сериозно изоставаме от лекарите в Европа и Америка, е заплащането (у нас месечното възнаграждение е около 10 пъти по-ниско).

Да, наистина понякога пациентите търсят лечение в чужбина. Основната причина за това е липсата на необходимата и качествена апаратура и условия за лечението на определени заболявания. Но пак повтарям, причината не са лекарите, а средата и условията, при които работят.

- Като млад лекар вие вероятно имате друг поглед за отношенията лекар – пациент. Защо в отношенията между лекар и пациент у нас има такава стена от мълчание, или, както казва ваш колега, пациентът е безгласна буква не само в дебата за здравната реформа, но и като реален пациент?

– Не само пациентът, но и лекарят е безгласна буква в дебата за Здравната реформа. Факт е, че през последните 26 години никой не се осмели да нарече проблемите с истинските им имена и да има желанието и куража да се справи с тях. Причините за тази пасивност са разнообразни. А недостатъците в системата на Здравеопазване са ясни поне на по-голяма част от лекарите, решенията – също. Важно е и политиците да мислят не само за личната изгода, а за лекарите и пациентите. В противен случай докторите ще напускат страната все повече и тази тенденция ще продължи да се задълбочава, а без медици здравеопазване няма. Пациентите също ще избират лечение в чужбина, но само тези, които могат да си го позволят. За останалите такова просто няма да има!

- Каква е реалната обстановка в конкретната болница, в която работите сега?

- По-конкретно мнение мога да изкажа за клиниката, в която съм аз. При нас има голям наплив от болни, които идват с най-различни хирургични заболявания. Всеки ден оперираме и дори има по няколко планови и/или спешни операции. За разлика от голяма част от частните болници при нас идва истинска спешност и смея да твърдя, че и най-тежките случаи също са тук. Това е важно, за да можеш да се изучиш и да станеш добър лекар. А пациентите, които приемаме, в голямата си част са не само с хирургични, но и с други придружаващи заболявания, чието лечение не може да се отчете по клинична пътека, тъй като здравната каса изплаща само за една – хирургичната пътека. И как да лекуваме оперативно пациенти с рак на белия дроб например, ако имат и диабет, хипертония или са преживели инфаркт, след като за другото заболяване разходите не се възвръщат? За болницата – като цяло мисля, че обстановката е такава, каквато е в момента и в почти всички останали. Въвеждането на лимити за клиничните пътеки, което се случи преди няколко месеца, няма да оправи ситуацията в здравеопазването, а напротив – още повече я влошава. Лекарите са още по-отчаяни, защото нямат адекватно възнаграждение за работата, която вършат. Реформа така не става. Как така си способен да вземеш от допълнителните възнаграждения на един лекар (лишавайки го от възможността за по-висока заработка), за да правиш реформа, а същевременно нови частни болници да никнат като гъби без ясни критерии как и защо, има ли нужда от тях? Ние сме страната в ЕС с най-много болници на глава от населението, а Пловдив е областта в България с най-много такива. Въпреки всичко в нашата клиника лекарите работят всеотдайно благодарение и на нашия началник – проф. Ангел Учиков, който прави и невъзможното, за да се справи с така тежката ситуация. Лично за мен най-щастливи са тези дни, прекарани в операционната, и най-вече, когато си успял да спасиш човешки живот. Удоволствието е несравнимо. Най-голямото нещастие е смъртта на пациент.

- Как се отразява тази толкова отговорна професия на личния ви живот и дали е вярно, че понякога лекарското грубиянство е начин за емоционално съхраняване?

– Медицината и по-специално хирургията отнема много от личното време. Въпреки всичко трябва да се научиш, дори и малкото останало такова, да го разпределяш правилно и използваш пълноценно. Почивката е съществено важна в нашата професия. Не считам, че лекарското грубиянство има нещо общо с емоционалното съхраняване. По-скоро това е до самия човек. Справянето със стреса от динамиката на специалността  и от многобройните срещи с човешкото страдание може да стане с активно спортуване (в свободното си време играя футбол или тенис), с културни занимания (обичам да слушам музика, чета) или просто срещи с добри приятели и съмишленици.

- Казвате, че според вас талантливият и успешен лекар е този, който може да поставя „диференциална диагноза“. Прочетох това, но не ми е ясно. Бихте ли обяснили какво означава и какво става с пациентите на тези, които не умеят да я поставят?

– Диференциалната диагноза се налага да се извърши, когато болестните признаци (симптомите) на пациента са типични за две или повече различни заболявания. Тогава чрез задаване на определени въпроси в анамнезата, назначаване на специални изследвания или чрез метода на изключването, лекарят поставя диагноза. Част от обучението на всеки лекар е поставянето на диференциална диагноза, но талант и успех е да знаеш по какъв начин и кога правилно да го направиш. Точната диагноза води към адекватно лечение и спестява огорчения и финансови разходи на пациента и здравната система.

- Какво мислите за реформата на министър Москов и какво бихте направили вие, ако бяхте министър?

– Министър Москов започна обнадеждаващо, но сега вече сякаш и на него не му е напълно ясно какво трябва да се случи оттук насетне. По-горе споменах и мнението ми за реформата, започната от него. Той е в най-трудното министерство и аз му пожелавам да направи това, което никой друг здравен министър не успя за последните 25 години, а именно да спре затъването на здравеопазването в България и да намери най-правилните решения. Какво бих направил аз, също споменах по-горе. Да се спре непрекъснатото създаване на здравни заведения, без ясни критерии как и защо, има ли нужда от тях, имат ли реална спешност или са създадени само за източване на здравната каса. Голяма част от пациентите също са фиктивни. В България за около 7 млн. души има над 400 болници, а за сравнение – в 90-милионна те са около 2000. Само частните болници са над 100. За съпоставка – в Холандия и Белгия, където населението е сходно, общият брой на болниците е под 100! Следователно е жизнено важно да се въведе ясен и точен стандарт и критерии за регистриране на лечебно заведение.

Другият голям проблем в здравеопазването са специализациите на новозавършилите лекари. Ако не се промени отново Наредбата за специализации, в страната няма да останат много млади лекари, защото в момента тя ограничава възможността за специализация на асистенти, докторанти, дентални медици.

 

- Преди два месеца на конгреса на БСП вашето изказване бе цитирано широко в мрежата, защото за състоянието на българското здравеопазване и напускането на младите медици говорехте с факти. Промени ли се нещо оттогава и каква е изобщо тенденцията?

- Когато се назовават проблемите с истинските им имена, а аз винаги съм правил това, е важно да се използват факти. В противен случай не звучи убедително и достоверно! Оттогава инициирах срещи със студенти по медицина относно проблемите със специализациите. Непрекъснато се срещам с хора. За голямо съжаление промяна няма, но това няма да ме откаже да продължа да работя.

Имали ли сте предложения да работите в чужбина и бихте ли заминали?

– Конкретни предложения все още не съм имал, но дипломата ми е  валидна навсякъде в ЕС и без проблем всеки един български лекар би се справил успешно и там. Владея добре и английски. Както казах, тук ние получаваме образование на едно доста добро ниво. Но аз искам да остана в моята страна. Ако не беше така, още след гимназия щях да замина в чужбина да уча. В България завърших, в България започнах да работя и искам да остана тук. Независимо от проблемите със здравеопазването, които имаме, негативното отношение на хората към лекарите, което за мен е абсурдно, и фактът, че заплатите на българските лекари са несравними със средните за Европа, считам, че всеки човек си тежи на мястото. Решил съм, че това място за мен е България.

Част от изказването на д-р Паунов на заседание на 48-ми конгрес на БСП, 5 април 2015г.

„Един от основните фактори, водещи до това деликатно и абсурдно положение, в което се намира здравеопазването, е огромното количество здравни заведения, които въпреки лимитите, появили се наскоро, се увеличават непрекъснато. Ние осъзнаваме напълно това, аз съм убеден, но сякаш оставаме слепи за този факт.

Голяма част от тях имитират спешност, имат фиктивни пациенти, с което се източват огромно количество пари от Здравната каса.

По последни статистики около 80% от младите лекари, които завършват университет, избират реализацията в чужбина. Те са посочили като основен аргумент липсата на възможности за специализация, на сигурност в системата, на достатъчно качествени условия. Водещ фактор е и ниското стартово заплащане, ако изобщо се започне с такова.

Защо е важно да накараме младите лекари да останат в България? На първо място, напускането на един млад лекар, е загуба за самата държава, защото средствата, които тя дава за година обучение за един студент по медицина, са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки. След това ние подаряваме един готов специалист на чужда страна, т.е. инвестира се в износ на кадри навън, а не за укрепване на собственото ни здравеопазване. На всички нас е ясно, че един млад лекар би се чувствал по-добре в собствената му страна, отколкото навън, без приятели и близки. Това е загуба и за самата здравна система, защото специалистите постепенно напускат, пенсионират се, а нови такива идват все по-малко. Нека да изкажем няколко аргументи в защита на последното твърдение!

Над 2000 хирурзи са напуснали страната ни за последните 10 години. За изминалата година около 550 лекари са избягали в чужбина, докато преди 2 години техният брой е бил около 400. Огромно е и количеството на емигриралите специалисти. Най-много са хирурзите, анестезиолозите и гинеколозите. Дефицитът на интернисти, педиатри и най-вече патоанатоми е изключително голям!“

Интервю: www.glasove.com

Автор: Рени Нешкова

Любомир Паунов е член на Националния съвет и на ръководството на Младежкото обединение в БСП