elina

Разговор с Елина Димитрова – общински съветник в община Провадия

 

Представяме Ви интервю с Елина Димитрова, член на МО в БСП, общински съветник от БСП в община Провадия.

- Разкажи ни за себе си!

– Казвам се Елина Димитрова, на 31 години. Родена съм и живея в гр. Провадия. Притежавам диплома за магистърска степен от ШУ “Еп. Константин Преславски”, специалност “Екологични биотехнологии и контрол на храни”. В същия университет придобих и бакалавърската си степен – “Екология и опазване на околната среда”.

В професионален план, от близо четири години работя в сферата на земеделието. Първите три от тях бях в държавната администрация – експерт в Общинска служба „Земеделие”, а от година насам съм сътрудник в Земеделска кооперация.

На последните местни избори получих доверието на гражданите на община Провадия и съм общински съветник от квотата на Българска социалистическа партия, водач на групата ни от общински съветници. Председател съм на постоянната комисия (ПК) “Устройство на територията, екология, бедствия и аварии” и член на ПК “Икономическо развитие на общината и общинска собственост” и ПК “Образование, здравеопазване, култура, вероизповедания, младежки дейности и спорт, туризъм, социални програми и дейности”.

- Какво те накара да избереш БСП и откога си член на партията?

– От 2005г. съм в партийните редици на БСП, като година по-рано вече бях сред симпатизантите й. Защо избрах БСП ли? Излизайки от вратата на училищния двор, всеки млад човек се сблъсква с истинския живот. Живот, в който борбата за глас и призвание е основен фактор за пълноценно съществуване. И аз, като всеки младеж, ориентиран към изконните човешки ценности за социална справедливост и обществена равнопоставеност, поех по тази сложна и борбена пътека. А всъщност това са непреходните идеали, към които хората се стремят и които Българската социалистическата партия отстоява.

– Кои са основните проблеми на хората, живеещи в Провадия, и има ли реален диалог между граждани и институции?

– Основен в Провадия и в населените места в общината, е демографският проблем. Младите хора все по-трудно намират причина, която да ги задържи в града. Водени от по-добра перспектива и професионална реализация, те търсят бъдещето си в големите градове и чужбина. Населението е основно застаряващо. В резултат е липсата на квалифицирана работна ръка, което води и до отслабване на инвеститорския интерес към общината.

Като общински съветник, аз често се сблъсквам с конкретни проблеми, касаещи провадийската общественост. Пример за това е реалната опасност да се затвори общинската болница. Общината полага усилия и грижи според възможностите си, но без държавна помощ, се опасявам, че може да я изгубим. Порочната политика на досегашните управляващи, да се инвестира в големите областни центрове, и да се пренебрегват малките градове, какъвто е и Провадия, допринася за изоставане в развитието на общините. Но при общ национален поглед, тези практики обричат страната ни и на икономически разпад.

Като институции Общински съвет и Общинска администрация работят при пълна прозрачност и информираност. Всяко решение, тръжни процедури, обяви и конкурси са достъпни за гражданите, чрез сайта на Община Провадия. Вратите на Общински съвет са отворени за населението и неговите въпроси в дните на заседания. А ние – общинските съветници, освен в определения график, винаги се отзоваваме при желание на граждани. Реален диалог между граждани и институции има, да. Практиката показва, че това е ефективен и добре работещ метод за установяване и решаване на част от проблемите на обществото.

– Кои са най-големите предизвикателства в работата ти като общински съветник?

– Още със сформирането на Общински съвет в Провадия, се очерта напрегната и трудна за работа среда. Често, поради липса на достатъчно познаване и може би подготовка, както и с цел отклоняване от същественото, биват неглежирани важни за обществото въпроси. В желанието си към неистов популизъм, често дори словесно се преминават границите на колегиалност.  Да устоиш гордо и работещо на опозиционерите – на техните изкривени нападки и умишлено разсейващи провокации е постоянното предизвикателство пред мен! Може би това е едно от големите предизвикателства – да капсулирам и игнорирам неоснователните закачки, защото не това е призванието за мен и не в това е редно да се влагат сили и енергия. Ние сме посредници на цяла една общност и трябва да работим със съвест и съпричастност.

– А кои са успехите , с които се гордееш най-много по отношение на работата ти като общински съветник?

 – Като общински съветник предполагам, а и се надявам, че успехи тепърва предстоят. За все още краткия ми опит в тази институция, работя в диалогичност  и в старание да защитавам обществените интереси – ангажимент, който съм поела и е приоритет за мен. Нося енергия и идеи, знания и умения и успявам да ги използвам пълноценно към настоящият момент. Признавам, че запазвайки ги като основни качества, ще превърна това в моя голям успех. Те са формулата към развитие и доказване на личността.

– Какъв трябва да бъде основният приоритет на политическата класа в България?

– За съжаление, политическият живот в България е леко изкривен през последните години. Думата политика се разглежда само като начин на действие, но не и като начин на мислене. Сякаш политиката изчезна от политиката. Популизмът бива заложен като основна идея за тези действия, а в същото време се пропуска важното.

Българският народ се сблъска с множество неприемливи решения и реформи. Наличието на ясния популизъм и безотговорните думи обезвериха българите към националното управленство. Те се отричат от думите „политика”, „политическа класа”, „политическа отговорност”. Здравният мениджмънт е лош, образователната система е критична, социалното мислене липсва, културното ни наследство се пренебрегва, а историята на един вековен народ се пренаписва. Водената до сега „политика” не подобри средата за нас, младите, които избрахме и желаем да се развиваме в България. Не само областните центрове трябва да останат събирателен образ за шанс и успех.

Нуждата на България е да се създаде перспектива и среда за развитие на всички български граждани. Политическата среда трябва да бъде отговорна и заинтересувана за „живия” живот, а не отдадена единствено на интереси и чужди критики. Време е за работа! Нека това да е политическото ни национално предизвикателство! Да се работи не като начин за оцеляване на държавността, а като държавност с приоритет за подобряване, стабилизиране и повишаване на здравни, социални, образователни и икономически стандарти на българския народ.