11311859_464078240417878_519546888_n

ГЪРМЕН 2015! ЗАЩО И НАКЪДЕ? – Анализ на Димитър Бояджиев от Гоце Делчев

Няколко седмици слушам всеродни упражнения за анализ на случващото се в село Гърмен. Причини, послания, политически влияния, битови стенания – абсурди и пост абсурди.

Изредиха се не един и двама политици, политолози, орнитолози и обикновени словесни онанисти с каквито коментарните студия обикновено са пълни.

Наслушахме се на тези, версии и предположения с най-различен модалитет, а хората там така и спираха да протестират, макар че след всичката тази психоанализа, вътрешните им противоречия трябваше да са изяснени и те да се приберат спокойни с усещането за хармония.

Не помогнаха и гостите от най-високо, които този път не кацнаха с хеликоптер вероятно поради малкия размер на площада в Гърмен, но пък доведоха със себе си същата тази въздушна маса като да бе кацнал такъв. Само че празното говорене, обещания и потупването по рамото за отрудения бай Иван не миха и те си тръгнаха съпроводени от народната любов – както наричат освиркванията по Нова телевизия.

И така Гърмен 2015, битов инцидент, етнически конфликт, политически сценарии или просто вик за справедливост?

Според мен истината както винаги е някъде по средата или в средата на средата, за да сме по-прецизни в опита за аналитичен дартс.

Познавайки екваторията на проблема  ще започна с разрез на етническата структура в Община Гърмен.

Съществено е да се отбележи, макар твърденията на повечето коментатори – чул недочул, че конфликта не е християни- мюсюлмани(като забележете християните в случая били циганите, тъй като са евангелисти, както се изрази един радвам се бивш министър на правосъдието в едно популярно тв шоу). Всъщност зоната на конфликта селата Марчево и Гърмен са населени със 100% православно християнско население, като изключим гетото „Кремиковци”, където действително обитават цигани евангелисти, не че религията тук има значение, но това е факт. От своя страна този факт изключва политическата версия за двата враждуващи клона на ДПС(които управляват общината, но с преобладаващи гласове от другите селища в нея), тиражирана от още един вечно „запознат” с висше, този път бивш ген.сек. на МВР и настоящ депутатстващ генерал.

Така по принципа на изключването стигаме и до етническата карта.

Да, етническа ненавист и псевдо национализама за съжаление битува в част българското общество, но това ли е действително проблема или е просто част от детонатора ескалирал много по-дълбок обществен апцес с многогодишни наслоявания..

Всъщност етническата карта олеква още повече, тъй като голяма част от протестиращите както на масовия протест на 2 юни, така и предходните дни бяха етнически турци и българи с мюсюлманско вероизповедание от близките селища в общината.

Тогава остава да търсим истината за казуса в неговата социална страна и по точно във все по нарастващата в обществото нетърпимост към социалната несправедливост.

Дали случая в Гърмен не бе първото социално въстание в новата ни история.

Бунт, при който социално осигурените, данъчно обременени граждани живеещи спрямо законите на държавата, казаха СТИГА на междуредието в регламентите за една меркантилна и привилегирована част от обществото. По-скоро да, и ако някой от управленците ни е чул гневните си поданици, то за тяхно добро те трябва да предприемат нещо спрямо превърналото черна дупка за помощи циганско суб общество, черна дупка която успешно не един и двама интеграционни демагози успяха до отгледат последните 25 години, тъй като тя бе твърде удобна за тях. Само че както е известно черните дупки нямат избирателни рецептори за поглъщане и скоро може да се окаже че властелините им също ще станат техни жертви.

Дали обаче има изход, след като социалното бедствие е набрало такава скорост? – Разбира се – да.

Просто трябва всички партии да прежалят лесните ромските гласове, да ги оставят да гласуват по съвест или да ограничат тяхната тежест чрез образователни изисквания към гласоподавателите касаещи техния информиран избор, а междувременно да спрат да ги оставят да живеят в примитивното, тъмно от към просвета междуредието на  законите, тъй като те са български граждани, което не върви само с пакет социални привилегии, но и със също толкова отговорности, норми и правила. Ако това не се случи ще се случи най-страшното, но тогава успешно неинтегрираното ромското суб общество може би вече няма да е страхливо малцинство, което ще избяга в гората пред дюдюканията на селяни, фенове и рокери.

Димитър Бояджиев – член на НС на Младежкото обединение в БСП