arhiv360

Надя Младенова: БСП не се нуждае от платен протест, а от правилните хора

Надя Младенова, заместник-председател на Младежкото обединение с ресор „национални политики””, член на градската организация на БСП-София и бивш началник на политическия кабинет на министъра на образованието Анелия Клисарова, пред News.bg

Г-жо Младенова, в БСП стартира процесът по подреждането на листите за предстоящите предсрочни избори за 43 НС. Вашият коментар как върви този процес?
Това е една изключително важна задача за БСП. Номинирането на нашите представители в 43-то НС на Република България е важна задача, защото обстановката в нашата държава няма аналог. Въпросът обаче е много по-дълбок. Ако не се замислим и за цялостната политика вътре в партията, то сме обречени просто да сменим едно име с друго, а подходът ни да остане същия. Това ли обаче се очаква от нас? Това ли очакваме ние от себе си? Ето на тези въпроси трябва да си отговори БСП.

Какви трябва да са печелившите кандидати, които ще намерят място в листите на БСП?
Всички в партията се стремим към това БСП да спечели предстоящите парламентарни избори. За това трябва да заложим на хора, които биха могли да го направят. Тези хора според мен трябва да отговарят на едно условие – каква политика предлагат, да създаваме и създаваме ли изобщо политика. В нашата партия имаме навика да пишем дълги програмни приоритети, типични по-скоро за отчети на държавни институции, отколкото да се огледаме и кратко и ясно да обясним, какво искаме и какво можем да променим, за доброто на държавата. Отдавна вече не пишем документите си така, че да служат в полза на обществения дебат.

Каква обаче според вас е характеристиката на тази предизборна ситуация, в която левицата ще търси подкрепата на избирателите?
В последните 25 години и напоследък особено осезаемо, в страната се очертава тенденция, в която за гласоподавателите разделението в политиката не е по отношение на представителството по оста „ляво – център – дясно””, а вертикално. „Ние””, обикновените хора тук, долу и „Те””, политиците там, горе, които не се интересуват и не се грижат по никакъв начин за нашите интереси. Според хората за тези, които овластяват, политиката е власт, пари, далавери, а партиите са се превърнали в инструменти за лично обогатяване. Те не изпълняват основното си предназначение „да пишат правилата, по които да се живее и да осигуряват тяхното спазване””.

Какво според вас е отношението на избирателите и по-точно сред младите към БСП след това едногодишно управление?
Политиката предизвиква безразличие, омерзение, дори ненавист и не играе съзидателна роля. Всеки млад човек в България вече приема за абсолютна истина, че държавата е враг на човешката свобода и най-доброто правителство е миналото правителство. Особено силно това се усеща от отношението към нашата партия, като младите не припознават БСП като легитимен и съвременен политически субект. Резултатите от последните избори го показват достатъчно ясно.

Къде е коренът на това отношение?
Проблемът, както винаги сме констатирали по безкрайните си политически форуми е, че левите хора в България не припознават нашата партия като изразител на своите идеи. И това е може би защото човекът, дори и при нас, вече не е поставен в центъра на обществената политика.

Тогава какъв е полезният ход на партията?
В момента БСП живее от избори до избори. Партията плаща непосилна цена. Само модернизирана БСП ще вдъхнови и мотивира хората за постигането на целите, ако е независима, почтена, отдадена на каузата, доказано компетентна да управлява с непоколебима воля, силни екипи, добра комуникация и последователни действия.

Ще избере ли партията според вас лицата, които ясно ще посочат, какво е БСП и какво не е?
Има един много притеснителен феномен в нашата партия. Вече е на мода да се говори, че няма ляво и дясно, защото тези понятия са размити, изгубили са смисъла си в днешно време. Например доста често чуваме: „Няма ляв или десен изход от кризата… Нямаме нужда от нов ляв или десен проект, имаме нужда от граждански проект, който да събере най-силното!””.
Още в далечната 1931 г. френският философ Емил Огюст Шартие (Ален) посочва: „Когато хората ме питат дали разликата между левите и десните все още има смисъл, то първото нещо, което ми идва наум, е, че човекът, който задава въпроса, със сигурност не е от левите!””.
За следващите избори партията не трябва да предлага политическа „конфекция”” – пакетни решения по всички въпроси за целия мандат. Има очевидни проблеми, които за съжаление не можахме да решим през последната година. Според мен приоритетите трябва да бъдат далеч по-конкретни и да бъдат разбираеми от тези, които искаме да ни подкрепят.

Какво ще предложи столетницата на избирателите си?
Когато се изправяме отново пред избирателите си, трябва да забравим няколко неща, че днес няма ляво и дясно, че свободния пазар решава всички проблеми, че няма класова борба, защото тогава защо ни е лява партия, че като дойдат чуждите инвестиции ще се оправим. Това е типично говорене за колонизатори, но никоя държава не се е оправила без собствени инвестиции. Трябва да забравим, че държавата е лош стопанин – по-страшното от държавния монопол е само частният – кой ще заеме мястото на държавата? Левият електорат са хората, които работят на заплата – т.е. мнозинството. За разлика от милионерите те нямат властта на парите. Единственият им шанс да наложат своите интереси е чрез държавата. Днес са нужни не справедливи, а ефективни решения – от кого се очаква справедливост другари, ако не от лявата партия БСП?

Все пак, как завърши според вас битката на протестиращите с управлението, от което и вие бяхте част? Кой победи? Протестът ли свали кабинетът или той сам си отиде?
Както каза бившият партиен лидер (не уточнявам партията, защото всички знаем, че тя е една – всички останали са проекти) Близнашки – “”Протестът е на власт””! Кой протест?
Битката с т.нар. задкулисие завърши с министър-председател предател, министър, който си е платил 20 000 долара за двуседмичен курс в Хавард и твърди, че е отличник на випуска, правосъден министър със спрени адвокатски права, заместник-министър на културата, получил поста заради едногодишно подскачане по жълтите павета (и пред правилните офиси и кабинети), министърът на икономиката и енергетиката – мислех си, че Валентин Николов-баничката е дъното, но уви, то е меко – е от кабеларка. Да не говорим за министъра, който ще оговаря за провеждането на честните, предсрочни парламентарни избори и чиито зместници ще бъдат познатите ни двама депутати от снимките с чувалите с бюлетини от 2011 година. И мога още да изброявам.
Аз не мисля, че хората в България искат това. Въпросът е обаче ние какво ще им предложим. Имаме още много да свършим, защото хората искат да имат избор. На тези избори, ние трябва да предложим този избор.Смятам обаче, че накрая трябва да излезем на тези избори с високо вдигната глава. Трябва да имаме самочувствие – ние не сме предали никого, ние не сме обърнали гръб на приятелите си, в някакъв глупав стремеж за мимолетна слава или съмнителна реализация. И точно това е нещото, което трябва ни прави горди, да ни вдъхва кураж и самочувствие.
И когато новата министърка на образованието и науката на България, на нашата държава, иска списъка с назначените хора, дори и на младшите експерти от нашето правителство, и когато се спират гласуваните средства за българското образование, защото не са дадени на нечии фирми, ние трябва да покажем, че това не може да продължава повече така. И за това не ни е нужен платен протест. За това са нужни правилните хора.
Те са нужни, защото аз не искам просто да живеем в България и да бъдем просто членове на БСП, искам да участваме в живота! Искам да изградим добро бъдеще тук, заедно, а не утре да гледаме тъжно от Терминал 2 на летище София. Защото ние сме тези красиви и интелигентни хора, които израснахме, оцелявайки в прехода и можем спокойно да кажем, че сме “”А”” отбора. С нашия ентусиазъм ще увлечем младите хора на България и ще бъдем заедно, до тях, защото ние сме БСП и тук ни е мястото.