plamena

“Искам да се промени едно нещо – на хората да започне да им пука”

Визитка: Пламена Маркова-Колева, родена на 10 февруари 1987 г. в гр. Варна. Завършва Варненска търговска гимназия със специалност „Икономист-организатор“. Бакалавър по „Журналистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Дипломиран магистър по „Библиотечно-информационен и културен мениджмънт“ към Университет за библиотекознание и информационни технологии.От 2011 г. работи в Медицински университет – Варна. Била е част от екипа на Библиотеката, Ректората и Издателството. В момента  се грижи за двете си дъщери – на 2 години и на 9 месеца. Работи и върху собствена онлайн медия „Тук сме“, която ще стартира през септември.

Сред постиженията й като студент са едногодишна стипендия на името на Стефан Продев. Спечелено второ място и в международен студентски конкурс за изготвяне на брошура “Explain the EU in your words. Do You Speak Europe?”, организиран от групата на Европейската народна партия в Комитета на регионите.

Преди почти точно 10 години си била стипендиант на БСП, спечелила си конкурс за есе по случай 150-та Годишнина от рождението на Димитър Благоев – Дядото. Защо реши да участваш в конкурса тогава?

Като за начало, заради самата тема, която беше поставена тогава: „Димитър Благоев – държавник и политик“. Тя предполагаше да проуча човек, за когото не знаех почти нищо до онзи момент. Стана ми любопитно как изглежда един истински държавник и политик, който е заслужил да остане в историята. Все пак, днес това е нещо непознато. Признавам, че, докато писах за Димитър Благоев, останах приятно изненадана от това, което открих.

Тази година се навършват 125 години от Учредителния конгрес на Чучулигите, където ключова роля изиграва именно Димитър Благоев. Изкушавам се да те попитам с какво свързваш тази Годишнина, значима ли е за теб и защо?

Ако кажа, че е значима за мен, ще бъде смешно и лицемерно. Ще вметна само едно – събранието се е случило през 1891 г. на в. Бузлуджа. Деветдесет години по-късно е завършен грандиозен паметник на това място. Благодарение на една всеобща глупост, аз нямах възможността да видя нищо от него. А всъщност колко от нас знаят, че на първите социалисти са викали „чучулигите“? Казват, че било символ на духовната им чистота и красота. Аз искам да напомня и още нещо на всеки, който по един или друг начин е попаднал в политиката.

Димитър Благоев казва: „Нашето съзнание зависи от веществените условия, в които живеем. Целият духовен живот на човека се развива под влиянието на материалните условия.“

Как се промени животът ти през последните 10 години, решила си да останеш в България и да отглеждаш децата си тук. Доволна ли си от ситуацията в страната в момента? Има ли нещо, което искаш да се промени?

Последните 10 години се развиха динамично – завърших висшето си образование в гр. София, върнах се в родния си гр. Варна и започнах работа в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. От две години съм майка на две дъщери.

Не съм вземала решение да оставам тук – това за мен е нещо естествено. Вярвам, че е мое право, от което никой политик не би трябвало да ме лишава със своята некомпетентност.

Питаш ме дали съм доволна от ситуацията в момента. Разбира се, че не съм. Мисля, че никой от нас не би могъл да бъде доволен, след като не е достатъчно просто да имаш работа, за да си позволиш наем, ток и храна. Щом ежедневно хората се опитват да съберат абсурдно големи суми за животоспасяващи операции. Щом няма никакъв контрол по пътищата. Щом децата ми трябва задължително да посещават детска градина, без значение има ли места за тях и каква грижа ще получат там. Щом месеци наред, докато стоях вкъщи с децата, гледах по БНТ Парламентарния контрол всеки петък и веднъж не видях пълна зала.

Искам да се промени едно нещо – на хората да започне да им пука. А тези, на които не им пука, да си понесат последствията. Щях да забравя още нещо важно – политиците да спрат взаимно да се обвиняват. Ясно ни е, че всички допуснаха своите грешки. Време е да започнат да работят.

Как си представяш бъдещето на страната ни в краткосрочен и дългосрочен план?

В краткосрочен план не си представям никакви промени. В дългосрочен план си пожелавам държава с жива икономика, в която София и още 2-3 града не са единствената опция.

Предстоят и избори за Президент, не мислиш ли, че тази институция малко се обезличи?

Уважавам държавата и институциите. Проблемът не е в тях, а в безличните хора, които нямат място там.