12767954_974653262582495_898079117_o

Историята трябва да се учи такава, каквато е!

Визитка: Атанас Маринов – 29 г., учител по история в гр. Айтос, председател на Младежкото обединение в БСП – Айтос

- Вие сте учител в град Айтос. Парламентарната група на БСП лява България поиска отлагане действието на Новия закон за училищното и предучилищното образование, подкрепяте ли това решение?

– Образователната система в България се нуждае от промяна. По този въпрос мисля, че всички сме на едно мнение, но дали тя не е твърде закъсняла? Законът за предучилищното и училищното образование в този си вид смятам, че няма да реши проблемите в образованието ни. Не става ясно как ще се подобри качеството на образованието и как ще се решат проблемите характерни за смесените райони. Промените трябва да бъдат насочени и към учителите. Да се чувстват спокойни на работните си места, да имат възможност да използват нововъведенията в своята работа, за да бъдат полезни на учениците, каквато е тяхната истинска мисия. Това са една малка част от проблемите, които трябва да се решат, но те са с първостепенно значение. В този смисъл подкрепям предложението на ПГ на БСП лява България, само и единствено, ако е от полза за българското образование.

- Kакви са основните слабости на българската образователна система днес?

– Първо искам да кажа, че българското образование има едно основно и много важно предимство – безплатно е! Това дава много възможности пред учениците ни, но доколко те го оценяват и се възползват от това е друга тема. Основният проблем за мен е, че децата са затрупани с огромно количество учебен материал, който трябва да изучават всеки ден, а и в много случаи е трудно разбираем за тях. Ние трябва да разберем, че децата имат и други интереси, други силни страни, които искат да развиват и се нуждаят от повече свободно време за тях. Разбира се не казвам, че училището трябва да остане на втори план! Трябва да намерим „златната” среда, която да позволява на учениците да се подготвят добре в училище и да имат достатъчно време за извънучилищни дейности и занимания, които да изграждат тяхната личност.

- Организирате и участвате в различни проекти, разкажете ни за някои от тях. Извънкласната дейност, заедно с времето прекарвано в училището, не са ли основните фактори за формирането на личността на едно дете?

– Kaто учител по история изключително много залагам на патриотичното образование на учениците.  Дейностите, които развиваме са изцяло с патриотична насоченост. Участваме във всички организирани събития от Община Айтос, работим много добре с младежката организацията „Незабравимата България”. А наскоро в знак на уважение към нашата освободителка Русия организирахме в училище „Ден на Русия”.

- Новите учебни програми, няма как да подминем темата, въвеждането на домашното образование, тези експерименти няма ли да имат по-скоро негативен ефект?

– В последните месеци имаше много дискусии за и против новите учебни програми. За съжаление в тях не се допитаха до учителите, които реално могат да кажат кое може да се промени и кое не. Аз като учител по история не смятам, че е правилно учебен материал, който се изучава в седми клас да се свали в пети клас. Чуха се и мнения за промяна на учебниците в осми клас и за увеличаването на учебния материал. Трябва да олекотим материала. Когато за един учебен час предадеш голямо количество информация, за да не изоставаш, не е от полза за никой, най-малко за учениците. Притесняват ме и промените в учебниците по БЕЛ! По отношение на въвеждането на домашно образование съм категорично против. Целта на това да посещаваш училище не е само натрупването на нови знания, а и да се социализираш. Да можеш да работиш с хора, да се научиш да бъдеш полезен на обществото. Как отделянето ти от тази среда ще допринесе за това?

- Робство или съжителство?

– Как изобщо допуснахме това да стигнем дотук? Как може да коментираме този въпрос и да отделяме от времето си, разсъждавайки върху него? Разбира се, че робство! В края на XIVв. България губи своята независимост. Унищожена е и Българската патриаршия, а българското население, почти до своето Освобождение, не получава никакви права. През тези години българки са били продавани на пазари в Османската империя, имало е непрекъснати убийства, мародерства от страна на поробителите без страх от наказание. Жестоките данъци допълнително са правили живота на българина изключително тежък. Това съжителство ли е? За мен не е! Не може да отричаме по този начин това, което е било. Историята трябва да се учи такава, каквато е.