vturnovo

Есе на тема „Избирам България. Защо?” спечели наградата от конкурс, организиран от МО в БСП – Велико Търново

По случай 1 ноември – Ден на народните будители, бе организиран конкурс за есе, съвместна инициатива на МО в БСП – Велико Търново и народния представител Валентин Ламбев. Есето, отличено като най- добро от журито, е на тема „Избирам България. Защо?”. Автор на творбата е Силвия Стойнова от гр.Севлиево, читалищен деец. Ето и самото есе:

Избирам България. Защо?

България, родина, майка и мащеха, дом на хилядите съдби, въздишки и пътища, преплитащи се от времето на Аспаруховата конница до днес, когато България е член на Европейския съюз. Дни и нощи, войни, победи и загуби, възход, книжовност, слава и падение, герои и предатели, гении и бедни селяни…… Нация, родена в битките, препускаща на кон през степите. Народ, здраво стъпил на своето “Кътче от рая”, създал държава на три морета, писменост и култура със световно значение. Държава, възкръсваща като феникс от пепелта, след векове на робство и мрак….. Един народ, показвал силна кръв, издръжлив ген, дух и воля, за да запази земята си, да възстанови и укрепи държавата си. Народ, проливал векове кръвта си, за да остане в земите на дедите си. Народ, втъкал мъдростта си в багри и песни, летящи в космическото пространство….

Не, не аз избирам България! България е избрала мен, като част от едно поколение, изправено пред вечната дилема да търси, да иска и да задава въпроси. Поколение, искащо от държавата си всичко, сега и веднага. Хора, търсещи всякакъв начин, за да оцелеят, да живеят добре, пък макар и извън пределите на своята родина. Хора, живеещи в родината си, но мразещи държавата си…..Но, нима родината не е и държавата? Нима имаме право на избор? Та, никой не избира къде да се роди, но всеки избира как и къде да живее и изборът му си има цена!

Моят избор е България и не дължа обяснение никому. Не осъждам и връстниците си, избрали да живеят и да създадат дом в чужбина.

Ръководя се от простичкото правило, че трябва да има и такива като мен, избрали България. Честно казано, България е в пъти повече страна на неограничените възможности, от Америка. Въпросът е: какво разбираме под “Неограничени възможности”? Какво искаме и какво даваме?

Да, в България се живее бедно! Да, тук е мръсно и има висока престъпност и ниска раждаемост! Да, тук се кара с превишена скорост и често боклука се изхвърля от балкона! Вярно е, но е вярно и друго… кафенетата и баровете са пълни с млади хора, които не работят, не учат, мрънкат и вярват, че извън България ги чака розово бъдеще. Е, не е така!

Където и да отидеш, каквото и да правиш, имаш избор. Да учиш, да работиш, да бъдеш!

Не е нужно да си богат, за да живееш добре. Просто си върши работата, не рови в личния живот на другите и не злобей. Вярвам, че когато спазвам тези правила, мога да постигна всичко тук и не ми е нужно да ходя другаде. Сега, когато модерните технологии са неизменна част от живота ни, когато голяма част от връстниците ми говорят свободно по няколко чужди езика и международните компании търсят специалисти, не е нужно да напускаш родината си.

Може би в нечии очи съм наивна и сантиментална родолюбка, работеща за минимална заплата и живееща в едно малко село. За други съм страхливка, която не е научила друг език освен Български и се бои, че никъде няма да я вземат на работа в чужбина……Може би……? Някой просто трябва да остане да живее в България, да се грижи за дома на родителите си, да гледа рухналите къщи в съседство, да оправя кръстовете на буренясалите гробове, които няма кой да посети. Някой, който е готов да плати цената за своя избор. Да работи за ниска заплата, но да има големи мечти! Да не живее в мезонет, но да вижда Ботев връх! Да стъпва със скъсаните си обувки по земята, която дедите му са отвоювали с кръв! Тук ми е мястото! Като камъните по селските зидове, като ручеите в планината, и църквата, потънала в бръшлян. Да, ще си платя за патриотизма! Но, нека! Вярвам, че България е моето място. Искам децата и внуците ми да четат и пишат на езика на Ботев и Вапцаров, да познават историята и фолклора на България. Вярвам, че истинските уроци се учат на самото място, а не някъде в чужда земя и на чужд език. В крайна сметка, след едно-две поколения голяма част от българите в чужбина не ще могат да използват български език и ще загубят връзката с България.

Тук е земята на неограничените възможности! Моите възможности: да остана, да работя, да оставя гените си, да се грижа, да поддържам жива паметта на онези, които избраха да заминат и платиха цената, която аз не пожелах!

Избирам България заради корените си, заради езика и културата, заради всичко, което моята родина ми даде: образование, дом, будна мисъл. Избирам България, за да работя за нея, за да я променя. Вярвам, че можем да постигнем същите красиви и добри неща, и да сме щастливи тук и сега сто пъти повече, отколкото в нечия чужда страна, пък дори и такава, предлагаща ни безброй несметни богатства.

Избирам да остана, за да давам, а не да получавам. За да мога, а не просто да знам.

Земя като една човешка длан – България! Да видим какво имаме, а не какво ни липсва тук. И ето, вглеждам се в себе си, в старата къща с глинени стени и пещ за хляб. Чувствам аромата му и усещам топлината на слънцето, галещо плодородната земя, изхранвала с благата си не едно поколение. Усещам мириса на казанлъшките рози, чувам песента на планините, звънът на църковните камбани. На улицата съм, разминавам се с други хора, говорим си на нашият си език, спорим и се смеем по нашенски, пеем в читалището на село. Пея песните на прабабите си, докосвам техните шарени черги, неизбелели през вековете, ползвам техните думи и се уча на любов към родината си от тях. Те също са избрали България, останали са тук във времето на Османското робство, преживели са войни и глад. Моите предци и техните шарени черги и песни, останали в родината си, да се борят за своите права в своята земя. За да ме има днес мен, за да мога да избирам, ги е имало тях. Тях и техният избор да останат. Още от времето на Аспарух, през битките на Крум и Симеон, чрез строежите на Омуртаг и Петър, с думите на Паисий и делото на Левски, по следите на кървавото писмо на Каблешков, през знамето на Априлското въстание, на щиковете на Българския войник, в ръцете на работничките от тютюневите складове, в очите и умовете на всички онези, посветили се на България. Прославили я с ум и дело, защитили земята, опазили религията и традициите. Избирам да остана! Избирам България, за да я има България!

Няма никаква дилема. Човек е ценен със своя принос, с това, което дава. Е, аз нямам много, но нека това, което имам да го нося с гордост! Нека децата ми да отраснат в родината ми, нека трудът ми да е тук, за тази земя, за тези хора, които сме избрали да останем.

Всеки сам решава, всеки избира, но светът е глобален и в този съвременен свят няма какво толкова да го мислим. Българите си тежим на мястото. Нашето място е България! Искам я красива и силна. Ще работя за това. Избирам България и не казвам, че е лесно. Навън ме теглят хиляди съблазни, примамливи предложения и приказен свят, но не е моят свят. Там в чуждата родина ще съм винаги чужда-като прашинка в бурята. Тук съм като камък на коларски път, на морето, в планината, в града или на село. Избирам България, защото тук съм си у дома. Тук е миналото ми. Тук са корените на рода ми. Тук е настоящето ми, и вярвам, че и бъдещето ми е тук. Това е достатъчно!