светозар

Мълчанието на партиите

Визитка: Светозар Стоянов – 26 години, политолог, магистър по “Управление на европейски проекти”, хоби: спорт, книги, кино, пише статии и анализи за различни медии, член на Младежкото обединение в БСП 

От известно време насам слушаме за предстоящия референдум на Слави Трифонов. За това какви са въпросите, трябва ли да част от тях да се премахне или не е необходимо. Депутати и журналисти отделиха твърде много време за него в безсмислени спорове.

Някак на заден план остана фактът, че заедно с този референдум ще се проведат и избори за президент. 

И докато в други страни, кандидатите за президент са ясни няколко месеца по-рано, за да могат да работят активно през тези месеци и да направят така, че повече хора да гласуват за тях, то у нас има едно странно затишие. Интересното е, че единствената ясна кандидат – президентска двойка е Жорж Ганчев и Кольо Парамов. Има и слухове, че Веселин Марешки също ще се кандидатира и спираме тук. Като изключим тези шоумени, стигаме до логичния въпрос – Какво правят големите политически сили? ГЕРБ, БСП, ДПС, ПФ и т.н. все още не са обявили своите номинации.

За сравнение на предишните президентски избори през 2011 г. лидерът на “Атака” Волен Сидеров и Павел Шопов обявиха най-рано кандидатурите си – още през февруари. На 12 юни десните издигнаха Румен Христов и Емануил Йорданов. Месец по-късно – на 16 юли БСП обяви своя кандидат Ивайло Калфин. Дълго време социологически проучвания нареждаха Калфин на трето място, което принуди социалистите да извадят скрит жокер от ръкава – номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент.

Пак в средата на юли ВМРО съобщи, че лидерът на организацията Красимир Каракачанов се впуска в президентската надпревара. ГЕРБ обяви официално последна кандидатите си Росен Плевнелиев и Маргарита Попова – едва на 4 септември, дни преди да изтече срокът за регистрацията им в Централната избирателна комисия.

Тази година обаче всички мълчат. От ГЕРБ вече обявиха, че знаят кой ще е техния кандидат, но няма да го кажат до началото на септември. Това ме навежда на мисълта, че всъщност те нямат такъв и в момента текат трескави разговори и преговори. От партията на Борисов вече един път се опариха с избора на кандидат, въпреки, че спечели изборите, определено Росен Плевнелиев се провали с гръм и трясък като държавен глава. Въпреки, че трябваше да символизира единството на нацията и да бъде безпристрастен арбитър между трита вида власт, той откровено взимаше страна,  оттегляше подкрепа от едно правителство, което е сформирано преди 2 седмици, даваше безусловна подкрепа на друго правителство, което тегли огромни заеми и не успява да осъществи необходимите за страната реформи, привиждаше му се хибридна война, водена от Русия, която цели да удари България, а след това и цяла Европа, съставяше съмнителни временни правителства, с още по-съмнителни фигури в тях и т.н. Последната му изцепка беше изказването му пред Европейския парламент, пред който обяви Кремъл едва ли не за враг номер 1 на световния мир..

Да, ГЕРБ осъзнават тази своя грешка и едва ли искат да я повторят. Именно затова те не бързаха да говорят за Росен Плевнелиев, преди той да откаже втори мандат. Именно затова те ще „тупкат топката“ докато дойде септември месец и ще изчакват всички останали кандидатски двойки.
От БСП също не бързат с номинацията. Тепърва в партията ще бъде проведен вътрешнопартийно допитване, което да спомогне за определяне на кандидат – президентската двойка. Членовете на левицата ще трябва да отговарят на два въпроса: „По какъв начин БСП да участва в изборите за президент и вицепрезидент на Република България през 2016 г.?“ и „С кои от следните партии е допустимо БСП да преговаря за издигането на общи кандидати за президент и вицепрезидент?“ По този начин, партията, наследник на БКП прави нещо изключително демократично, което явно не стиска на останалите големи политически партии. Въпреки това, партиен кандидат не би имал шанс срещу кандидатът на ГЕРБ, независимо кой от „червените“ се кандидатира. Точно затова, председателят на БСП Корнелия Нинова заговори за общ фронт срещу ГЕРБ. Далеч съм от идеята за създаването на нов Отечествен фронт, но има голяма вероятност левите формации да застанат зад общ кандидат на предстоящите избори.

Безспорно, кандидат, получил подкрепата на БСП, АБВ, Движение 21 и други леви формации, с евентуална подкрепа на патриотите, или пък на ДПС, ще има значителни шансове за победа, независимо от кандидата на ГЕРБ. Споменавайки ДПС, ще е интересно какъв ще бъде ходът на партията. Не изключвам вариант, да излязат с кандидат, който да се конкурира с кандидата на ДОСТ, който най-вероятно ще бъде Лютви Местан. Тази конкуренция обаче ще засегне само първия тур. След това, двете формации трябва да изберат за кого да да гласуват техните електорати. От ДПС нееднократно помагаха на ГЕРБ, в гласуването на спорни законопроекти и решения, но няма и да е учудващо, ако от партията на Мустафа Карадайъ, гласуват и за ляв кандидат.

Няма и да е учудващо, ако от Патриотичния фронт издигнат общ кандидат. Лидерът на АТАКА Волен Сидеров, наскоро апелира към обединение на патриотичните организации, което едва ли ще се случи, тъй като разбирателството около издигането на обща фигура ще е много трудно. Логично е, „патриотите“ да подкрепят техните партньори в управлението и на втори тур да насочат гласовете си към ГЕРБ. Би било и логично, ако от АТАКА се включат във фронта на БСП и подкрепят лявата кандидатура, но нещата в българската политика не винаги зависят от логиката.

 Особено интересно е при реформаторите. Наскоро от партията обявиха, че ще се обединят около единна кандидатура. Колкото и странно да звучи, реформаторите ще се опитат да бъдат единни на изборите, въпреки, че в момента са разделени. ДСБ се оттегли от правителството, но хората на партията останаха във властта, което буди недоумение и шеговити коментари, че ДСБ е „управляващо – опозиционна партия“. Най-логичният избор на РБ е кандидатурата на Радан Кънев, който преди време се самопредложи за президент, след това подкрепи Плевнелиев, но след отказа на държавния глава да се кандидатира отново, най-вероятно Кънев пак ще се самопредложи и ще чака подкрепа от другите партии от блока.

В крайна сметка партиите ще заложат на познати лица и имена, защото с залога на непознати експерти, те рискуват твърде много, тъй като гласоподавателите ще започнат да опознават този така наречен експерт и изборите ще дойдат. Вероятно ще разберем кандидатурите, но това ще стане след около 2-3 месеца, а партиите в този период ще мълчат.