arhiv360

Изповедта на едно момиче с малки стъпки, но с големи мечти!

На 3 декември отбелязваме националния ден на хората в неравностойно положение. Много хора ми казват: „Честит празник”- това може ли да бъде празник? Но пък от друга гледна точка, така наречените обикновени и здрави хора именно и само на този ден се сещат за болните хора. Аз се старая да се вписвам като равноправен човек в нашето общество. Като организационен секретар на МО в БСП – Смолян, бих искала да изкажа огромната си благодарност към целия екип на БСП- Смолян за оказаната ми подкрепа. Те ме приеха като част от тях, винаги са ми помагали и никога за нищо не са ме оставяли. Именно на този ден е мястото и времето именно аз да им благодаря. По-социална партия от тази не познавам, която толкова присърце взема проблемите на тази целева група от хора. Да, зная може би много политикантско Ви звучи, но аз дължа това, което съм в момента, освен на моето родно семейство и на моето второ семейство в тяхно лице.

Различните идват на този свят с надежда и упование като всички, на които им е предоставен уникалния шанс да живеят. Те имат същите потребности, желания, емоции, цели, може би детство, но повечето от тях нямат мечти. Те са различните, човеците които са нямали шанса да се родят без дефект.С появяването им на белия свят историята им е вече написана и ако приемем, че съдбата на хората е предопределена, на тях се е паднал най-тежкия жребий, през целият си живот да побеждават самите себе си. Някои от тях дори успяват да скрият, че са различни от човеците. Каква ли воля трябва на онеправданите по рождение да накарат другите да ги приемат, като равноправни? Живота им е физически и духовен катарзис, лишен от удоволствията, които получава даром, всеки роден без дефекти! Дали Бог, изпитва тях или битието им е проверка за милосърдието и благородството на човечеството? Те ли трябва да бъдат съжалявани или тези, които изразяват безразличие или лицемерие към тях? Не, те не искат да бъдат съжалявани, а уважавани. Те не искат снизхождението на човеците, а тяхното разбиране. Те не искат никой да носи тяхното бреме, а да им се помогне да забравят, че бреме има. Все още нашето общество не приема различните. Отхвърля ги, пренебрегва ги, без да си дава сметка, че в тяхното дефектно тяло е затворена прекрасна, чувствителна и благородна душа, която също има нужда от обич! Това са личности с изразена чувствителност, които отварят душата си към всички, които също страдат! Това са истински човеци! Нека се замислим: Кои всъщност са различните ,Те или човеците?Нека ценим и уважаваме различните, защото никой не е застрахован и не знае какво ще го сполети в утрешния ден! Нека се научим да бъдем по-толерантни и да им се дават повече шансове за реализация. Такива хора не искат много, искат просто внимание, обич и шанс.

Искам да се обърна към всички онези наши сънародници, които попадат в тази категория и да им кажа: „Приятели, Вие които се чувствате самотни или тежкото увреждане Ви е приковало на легло и е оставило отпечатък върху целия Ви живот, помнете че не сте сами. Вие имате какво да покажете, само повярвайте в себе си и не отстъпвайте пред нищо и никого.” Искам да се обърна и към всички управници: „Хора, моля Ви от сърце, не се сещайте само и единствено на 3 декември за тези хора, те заслужават голямо внимание, заслужават и да им се дават повече шансове за реализация. Да помогнеш на човек с увреждане е благодат.”

Румяна Кършелийска – Младежко обединение Смолян