milenamilosheva

Милена Милошева за левицата като защитник на социалните ценности на обществото

Предоставяме на вашето внимание доклад на Милена Милошева, областен координатор на МО в БСП – Перник, който тя представи пред гостите на кръглата маса на тема „БСП 126 години по-късно и съвременните представи за социализма“, организирана от Областния съвет на БСП – Перник, Движението на жените социалистки в БСП и Движението на ветераните в БСП.

Уважаеми другарки и другари,
дами и господа,
Моят доклад е изграден на базата на такъв с автор проф. Петър – Емил Митев, който имах възможността да чуя на конференция по проект „Обновлението на социалните и демократични ценности като неотменна част от модернизацията на социалдемократическите партии”. Докладът на проф. Митев представлява сериозен синтез на социалната демокрация, социалните ценности, тяхното хармонизиране и проблемните ситуации, в които те се развиват днес. Материалът е използван като литература за моя кратък доклад.

Смятам, че не просто социалните ценности, а ценностите на човечеството като изконните такива, са поставени под заплаха. Обществото днес гради ежедневието си на жълти медии, на задължителната печалба от всичко, на абсолютната бездуховност и нежелание да вземе отношение дори по пряко касаещи го проблеми.

Темата на моя доклад е „Левицата като защитник на социалните ценности на обществото”. Всички днес сме свидетели в глобализиращия се свят, че на съмнение са подложени ценности като свободата на словото, правото на изразяване, семейството, правото на избор, правото на труд, достъпът до култура и публични услуги, националната идентичност, подложена на съмнение е и историята. Даже систематично се подготвя нейната промяна и подмяна.
Ще опитам да фокусирам вниманието върху липсата на адекватни мерки срещу новото робство – социалното изключване на огромни групи хора чрез отказа да получават нормално заплащане и добри условия на труд.Това автоматично означава, че те нямат и нормален достъп до услуги, до образование, до култура, че те не са равноправни в най – общия смисъл на думата, че те са лишени от полагащите се на всеки индивид социални права.

Проблемът с бедността и социалното изключване придоби особена чувствителност в рамките на протичащата глобална финансова и икономическа криза и нейните последици – съкращения на работни места и увеличение на безработицата, влошаване на качеството на труда. Най- уязвимите групи от населението плащат най-високата социална цена. Кризата постави още по-остро въпроса за необходимостта от прилагането на мерки, които да имат съществено влияние за ограничаване разпространението на бедността и социалното изключване. (1)

Съществен проблем тук е, че институциите и отговорните органи включват само неангажиращи принципи в политиките си, вместо конкретни мерки в отговор на очакванията на хората за достойна работа и социална
сигурност. Данните (Евростат, б.а.) оправдават гореизложеното:
– Над 80 млн. души в ЕС са застрашени от бедност, като от тях 20 млн. са деца;
– 8,9% от работещото население в ЕС е застрашено от бедност;
– В България, Гърция, Испания, Литва и Румъния равнището на бедност е над 20%;
– В Белгия, Германия, Естония, Италия, Латвия, Малта, Полша, Великобритания и Португалия равнището на бедност е между 15 и 20%.
– Единствено в Чехия равнището на бедност е под 10 %.

Има нещо, което липсва у хората. Това е обществената съпричастност към проблемите. Повишаването на солидарността и съпричастността ще доведе до признаване правата на хората, живеещи в бедност и социално изключване. Социална ангажираност е способността на човек да взема участие в обществени дейности като част от някаква социална група т.е. в основата стои колективизмът. Тук думите от ключово значение са действие, взаимодействие, социална размяна и отсъствие на каквато и да било принуда.

Провежданата политика на доходите в България в годините след 1989 г. е непоследователна и противоречива. В резултат – социалната цена на прехода не беше справедливо разпределена, най – ниските доходи не бяха защитени. Преходът се характеризира със спад на доходите и социална диференциация. (2) Левите хора по принцип са социално чувствителни и социално ангажирани. В днешния свят, където неолиберализмът е официализирана догма, солидарността и обществената съпричастност са изместени, макар и неофициално. Левицата е тази, която не следва да позволи това. В българската действителност БСП е била и е партията, която чрез законодателни мерки е защитавала и защитава правото на достоен труд и достойно заплащане на гражданите. Правото на труд е общочовешка и социална ценност.

Социална справедливост и равни възможности

Социалните ценности са неотменна част от общочовешките. В глобален контекст, те разширяват значението си. Глобалното неравенство в последните 25 години донесе и глобална демографска диспропорция, като двете заедно изправиха света пред огромна миграционна вълна, която не може да бъде спряна с либерални мерки или стени (3).
Българският преход позволи свободно движение на хора, но донесе и трафик на хора, още по – зло – продажба на деца. Факти на принудително удължаване на работното време и неизплатени заплати. Наличието им говори за своеволие на работодатели, което не се ограничава от достатъчно ефективни институционални мерки и/или политически и законодателни инициативи (4).
Социалната справедливост в бивша Източна Европа, специално в България, е болезнен проблем. Докосва раната на прехода (5). Преходът завърши, раната остана. Социалният, левият поглед към промените след 1989 г. не може да бъде със „широко затворени очи”.

Образованието

Образованието. То е право и непреходна ценност. Бедността и социалното изключване обаче водят до това образованието да бъде привилегия, а не право. В глобализиращият се свят, образованието и възпитанието трябва да играят изключително съществена роля. За мен образованието не е само обучение. Образованието е нагласата, отношението към света. То се придобива чрез усвояване на знанието и ценностите на предците, с чиято помощ интерпретираме света. Децата и младежите страдат от недостиг на формирана общност. То се явява като резултат от упадъка на съвместния живот, от липсата на сигурност в семействата. Вторият дефицит е
недостигът на време и на подкрепа от страна на възрастните.

Обаче. В перспектива, новите технологии създават все повече предпоставки за „равенство на възможностите” чрез достъпа до информация и образование. Едновременно с това, във възходяща линия, върви деградацията и принизяването на ценности.
Достъпът до култура – принципът на „невидимата ръка на пазара” превърна и тази, категорично държавна дейност, в инструмент за печалба. Днес младите хора, особено в провинцията, дори да желаят, не могат да си позволят да ходят на театър, да си купуват нови книги, да бъдат пълноценни участници в културния живот. Кризата на духа е сред най-изразителните характеристики на съвременното българско общество.
Свидетелства за духовната криза са рязкото снижаване на значението на общочовешките ценности, загърбването на вековни традиции в културното развитие на нацията ни, подценяването на високите нравствени и естетически критерии в цялата палитра на професионалното и аматьорското изкуство. Младото и средното поколение открито декларират песимизъм и нихилизъм по отношение на бъдещето си.
За „БСП лява България“ културата винаги е била един от безспорните приоритети и важно мерило за качеството на живота ни. Пренебрегването на нейното опазване и развитие води до жестоки и дългосрочни последици на всички нива в обществото. Културата на една нация и нейната идентичност, не са въпрос на търговия. БСП е първата политическа сила, която прие на свой конгрес през 2005 г. десетгодишна стратегия за развитие на българската култура, културните и творческите индустрии и я определи като четвърти приоритет в
управленската си програма 2005-2009 г. През този период постигнахме

1,3% от БВП за изпълнение на стратегическите политики в сферата на
културата, приети в Стратегията (6).

Ролята на националната държава в съвременния свят

Като отговор на всичко това, което нахвърлях, се появи процесът на възстановяването на функционалността на националната държава. Този процес не може да бъде отречен, нито пренабрегван. Гражданите в Европа все повече смятат, че държавните им граници трябва да бъдат защитени, Великобритания започна излизането си от ЕС, обвинявайки го в нарушение на суверенитета, Унгария въведе понятието „традиционно семейство“ като основополагаща ценност за обществото, Чехия и Полша отказват да приемат повече бежанци. Защо се стигна до тук, след като в Брюксел има разговори за федерализация на Европейския съюз?
Въпросът за съдбата на националната държава в епохата на”постмодерна” продължава да се намира в зоната на неопределеността. В момента дискусиите се развиват предимно по-оста “оптимисти-песимисти”. Първите смятат, че традиционните форми все още не са изчерпали историческия си ресурс и призовават за връщане към международната система, чиито основни субекти да не бъдат наднационалните институции в политическата, икономическата и културната сфери, а (както и преди) националните държави. Вторите пък свързват надеждите си с отмирането на националната държава и радикалната промяна на принципите на съвременното политическо устройство на света и в тази връзка лансират политически проекти за т.нар.”мрежово общество”. (7)
Тук обаче не става дума за тоталното политическо и икономическо насилие, превърнало се през последните години в своеобразна норма на международните отношения. Заплахите за всички национални и многонационални държави в Европа са свързани с ерозията на техния цивилизационен код (културен фундамент), на който се градят националните идентичности. При това нещата не опират само до неолибералната идеология, въплътена в политическите принципи за
толерантността, политическата коректност и мултикултурализма, но и в разпространението на комплексното идейно течение (мироглед) на постмодернизма, олицетворяващ трансформацията на евроатлантическата цивилизация и отказа и от ценностите на християнството и Просвещението. Според мен, единствено добре обмислената държавна политика, съчетаваща традицията и съвременността в контекста на съхраняването на националната идентичност, е в състояние да се противопостави на насилието на масовата култура, ориентирана към глобалното потребление.
Накратко, това са и причините за процеса на възстановяване на функционалността на националните държави. Това е и своеобразен процес на защита от опасностите на днешния свят – неконтролируема миграция, потъпкване на основни човешки права, превръщането на ценностите в пошлост и отнемането на социалните придобивки и социалната справедливост.
В заключение, право и задължение на левицата е първо защита наизконните общочовешки ценности.

__________________________________________________________________________________________________________________________________
Препратки:

1. Митев, П.Е., „Обновлението на социалните и демократични ценности”
2. ЦИПИ, „Изследвания по история на социализма в България – преходът”, т. 3, София, 2011, стр. 455 – 458
3. Митев, П.Е., „Обновлението на социалните и демократични ценности”
4. Митев, П.Е., „Обновлението на социалните и демократични ценности”
5. ЦИПИ, „Изследвания по история на социализма в България – преходът”, т. 3, София, 2011, стр. 455 – 458
6. www.bsp.bg
7. https://geopolitica.eu/140-broi- 6-2015/2359- natsionalnata-darzhava- prez-postmodernata- epoha-zaplahi-i-perspektivi