andor

Младежката гаранция – нов стълб на европейския социален модел

Интервю на Ласло Андор, Kомисар за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване 2010-2014, специално за сайта на Младежкото обединение в БСП  

Визитка: Ласло Андор, Kомисар за заетостта, социалните въпроси и  социалното приобщаване 2010-2014, е роден на 3 юни 1966 г., Унгария., доктор по икономика от университета в Манчестър, от 2005 до 2010 член на борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие, представител на Унгария, Чехия, Словакия, Хърватска

Младежката безработица все още остава основен проблем за националните правителства и за Европа. Безспорно е, че световната икономическа криза допълнително усложни уязвимото положение на младите хора на пазара на труда. Като член на предходната Европейска комисия, Вие изиграхте водеща роля в намирането и разработването на подходящи решения за справяне с това предизвикателство. Можем ли да кажем, че вече сме свидетели на реални резултати от политиките, които предприехте, насочени към намаляване на младежката безработица на европейско ниво?

– Да, можем да кажем, че вече има видими резултати от политиките ни, но също така трябва да добавим, че изпълнението е много неравномерно сред страните – членки на ЕС. Налице са редица успешни пилотни проекти, които бяха представени от Европейската комисия. На второ място, когато въпросът е разглеждан от националните правителства като приоритет, като например в Малта и Испания, има добър напредък в количествено и качествено отношение. В Испания може да не е толкова очевиден, тъй като на последните избори хората изразиха недоволство от правителството на г-н Рахой, а и безработицата започна да пада от много високо ниво, но и на национално и регионално ниво „Младежката гаранция“ беше разгледана сериозно като приоритет и бе използвана като рамка за конкретни действия. Безспорно е налице подобрение, което е важно, тъй като в един момент по време на кризата един на всеки четирима младежи в Европа  бе регистриран като безработен в Испания.

От Ваша гледна точка, как механизмите за подпомагане и подкрепа на безработните млади хора в Европа трябва да продължат да работят? Какви слабости виждате и как те трябва да бъдат преодолени, какви препоръки бихте дали в това отношение?

– Преди всичко въпросът трябва да бъде поставян  достатъчно високо в политическия дневен ред. Ако администрацията и служителите на по – ниски нива не чувства подкрепата на политическите лидери, всяко действие или решение може да бъде забавено във времето или разводнено. Хората могат да смятат, че времето ще разреши проблема. Това е погрешно схващане. Икономическото възстановяване не идва автоматично, но дори и да се наблюдава възстановяване, това не означава автоматично създаване на работни места. Не може просто да се очаква, че Младежката гаранция ще се приложи от само себе си. Като втори най-важен компонент, бих откроил необходимостта от изграждане на партньорства. Да, публичните служби по заетост играят централна роля, но ако те не успеят да включат в процеса работодатели, служители и самите младежки организации, заедно с училищата и други доставчици на обучение, резултатите няма да дойдат и не могат и да се очакват. Парите често се споменават като първа пречка, но аз ще ги спомена на трето място. С повече пари можете да направите повече, отколкото с по-малко пари, но ЕС е предоставил достатъчно допълнителни средства, за да бъде направен добър старт навсякъде в тази посока.

Какви мерки държавите-членки могат да финансират с инициатива за младежка заетост?

– И двете групи мерки – от страна на търсенето и предлагането могат да бъдат финансирани от Инициативата за младежка заетост. Това означава, че когато една икономика е в рецесия, е по-важно да се създадат или запазят работни места, с други думи, да се увеличи търсенето на работна ръка. Когато възстановяването вече е в ход, можете да прехвърлите повече средства към образование и обучение, т.е. за мерки от страна на доставчиците на тези услуги. Винаги има нужда от подкрепа на съвместимостта между търсенето и предлагането и от подкрепа за мобилността също така. Точният дял на тези компоненти на програмата следва да бъде разработен в рамките на регионите, в идеалния случай чрез консултации между всички заинтересовани страни, като се сложи всичко това в една рамка – Младежката гаранция, като изключително важно е да се включат персонализирани консултации с младите хора, които търсят работа, и да се гарантира, че намирането на работа, професионално обучение, стаж или допълнителна възможност за обучение ще се случи в рамките на четири месеца. Подкрепа за предприемачески начинания сред младите хора също може да бъде част от един по-голям инструментариум.

Предстои преглед на прилагането на Младежката гаранция по страни, какви са вашите очаквания, едни се справят по – добре от други?

– Да, ЕК трябва да бъде готова и в състояние да каже кой се справя добре и кои страни трябва да положат по-големи усилия. Важно е не само да бъде направена тази оценка, но и да бъдат дадени съвети и препоръки за това как да се подобри изпълнението.

Няма единно решение на проблема с младежката безработица. Различните страни и правителствата подхождат към проблема по различен начин. В България,  следите събитията в тази сфера по страни, предишното правителство предприе или по-скоро инициира,  разработи политики  и реализира мерки за справяне с младежката безработица и в подкрепа на младежта. Как оценявате тези мерки и какво още трябва да се направи?

-В България, процентът на безработица сред младите хора не предоставя пълна картина относно характера и мащаба на проблема. Трябва да използваме друг показател, и това е феноменът NEETs (броят на тези, които не са в заетост, образование или обучение). Toй отразява слабостите на системата за образование и обучение, да подготви младите хора за навлизане на пазара на труда и за стартиране на кариера. Без да подценяваме други измерения и показатели, България трябва да даде приоритет и да подкрепи преодоляването на тези слабости и чрез и в рамките на Гаранцията за младежта. Необходимо е по-добро насочване и фокус на усилията и ресурсите.

Какво мислите за наскоро лансираната идея и подкрепата на прогресивно семейство в Европа, за иницииране въвеждането на т.нар. „Детска гаранция”?

– Анонсирането на „Детската гаранция” като идея е доказателство за силата на отзвука от Младежката гаранция, което е първа стъпка към успеха. Младежката гаранция следва да се разглежда като нов стълб на европейския социален модел, който се нуждае от по-нататъшно укрепване, особено след опустошителната финансова и икономическа криза. Националните системи за социална защита бяха отслабени от кризата, особено в по-периферните страни и региони на еврозоната и ЕС. Ние не трябва да позволяваме нашите деца да станат жертва на провала на финансовата и икономическата система. „Детската гаранция” ще бъде колективно усилие, което да гарантира, че ние няма да позволим последиците от сегашната криза да бъдат прехвърлени на следващото поколение. Точно обратното: необходима е гаранция, която да гарантира че всички деца получат адекватна грижа, здравеопазване, както и качествено предучилищно образование, включително и финансова сигурност за техните семейства. Отново, не можем да очакваме идентични решения в цяла Европа, но ние трябва да настояваме за общи и споделени принципи при определянето на единна база за социална закрила и инвестиции.

Бихте ли пожелали нещо на младите хора в България,  да им дадете някакъв практичен съвет?

– Скоро, като страна, Ви предстои оценка на първото десетилетие от членство Ви в ЕС. Няколко важни постижения със сигурност ще бъдат посочени, но като че ли ще да има усещане за споделен напредък, но твърде бавен, както и за пропуснати възможности. Българските граждани се възползваха от свободното движение в ЕС, но ресурсите не бяха достатъчно добре използвани, за да се насърчи икономическото развитие във всички региони на страната. Това може би трябва да бъде предмет на  общонационално обсъждане сред младите хора: как да се гарантира, че това, което ЕС предоставя ще има най-голямо въздействие по отношение на развитието на икономиката и обществото. Нямам съмнения, че инвестициите в човешки капитал ще трябва да играят все  по-голяма роля.

Снимка: http://jobbegyenes.blog.hu/