arhiv360

МО в БСП: Има много причини младите лекари да останат в България

Напоследък все по-актуален става въпросът за предвижданите реформи в сектор здравеопазване, смятат младежите в БСП. По последни статистики около 80% от лекарите, които завършват университет, избират реализацията в чужбина. България е изправена пред предизвикателството да не остане държава без лекари, считат те. Това е и позицията на д-р Любомир Паунов-член е на УС на Българския лекарски съюз в Пловдив, а също и член на МО в БСП. Според него има достатъчно причини, които могат да задържат младите лекари в България. „Младите лекари получават образование на едно доста добро ниво в медицинските университети у нас, още повече, че България има нужда от лекари. В страната ни има достатъчно работни места, въпреки ниското заплащане в голяма част от здравните заведения”, обясни д-р Паунов. Той е на мнение, че България предлага възможност за реализация, която дори е по-добра от тази в другите страни, защото там в повечето случаи лекарите от чужбина имат по-ниско заплащане. Според д-р Паунов има недостатъци в Наредбата за специализациите от 22 януари 2015 г. „В наредбата не е залегнала възможността за практическо обучение на специализантите – лекари по дентална медицина и фармацевти в съответните факултети. Финансирането на обучението не е ясно. Защо специализант, приет по държавна поръчка, трябва да заплаща такса на университета, а не направо тази такса да се заплаща от Министерство на здравеопазването?”- пита младият лекар. Той акцентира още и върху факта, че не е разгледан въпросът за трудовия и осигурителен стаж по време на специализация. Д-р Паунов смята, настоящата наредба ще внесе допълнителен хаос в системата, както и че недостатъците й ще създадат още пречки за младите лекари при придобиване на специализация.

Има най-малко пет причини да задържим младите лекари в България:

1.Младите лекари получават образование на едно доста добро ниво в медицинските университети у нас. Тук студентите имат реална възможност да бъдат в досег с реални пациенти, а не да се обучават само на макети и симулационни манекенени, каквато е практиката в повечето страни.

2.България има нужда от лекари. Напускането на един млад лекар е загуба за България, защото средствата, които се отделят за година обучение за един студент по медицина са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки. Ние губим един готов специалист, когато той избере чужда страна и така вместо да инвестираме в укрепване на собственото си здравеопазване, инвестираме навън. Това е загуба за здравната ни система изобщо, защото специалистите постепенно напускат, пенсионират се, а нови такива има все по-малко. Лекарите посочват няколко причини, когато решат да напуснат България: – липсата на възможности за специализация; – липсата на сигурност в системата; – липсата на достатъчно условия за развитие; – водещият фактор е и изключително ниското стартово заплащане, ако изобщо се започне с такова;

3.Един млад човек в повечето случаи се чувства по-добре в собствената си страна, отколкото в чужбина, където няма приятели и близки.

4.В България има достатъчно работни места, въпреки ниското заплащане в голяма част от здравните заведения. В страната ни, за около 7 милиона души, има над 400 болници, а за сравнение, в Германия, за около 90 млн. население, те са около 2000. Само частните болници у нас са над 100. В Холандия и Белгия, където населението е сходно, болниците са под 100!

5.В България има възможност за реализация, която дори е по-добра от тази в другите страни, защото там в повечето случаи лекарите от чужбина се третират с по-ниско заплащане. Има и по-големи възможности за научно и академично израстване у нас, защото в друга държава, един млад чуждестранен лекар трудно може да се добере до академична позиция в който и да е медицински университет, ако не е защитил дисертация.

Какви са недостатъците на Наредбата за специализациите от 22 януари 2015г.

1.В наредбата не е залегнала възможността за практическо обучение на специализантите – лекари по дентална медицина и фармацевти в съответните факултети.

2.Финансирането на обучението не е ясно. Защо специализант, приет по държавна поръчка, трябва да заплаща такса на университета, а не направо тази такса да се заплаща от Министерство на здравеопазването?

3.Не е разгледано заплащането на бременни жени през периода на специализация. В чл. 24 на наредбата не е предвидено прекъсване на специализацията поради бременност, майчинство или заболяване и възможността за продължаване на специализацията след това.

4.Не е разгледан въпросът за трудовия и осигурителен стаж по време на специализация.

5.При платените специализации се заплаща такса, определена от университета, а лечебното заведение трябва да осигури месечно възнаграждение, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, което демотивира университетските болници да представят заявки за специализанти, без които те не могат да се акредитират. Не е ли по-добре след заплащане на таксата, при платена специализация, специализантът да се самоосигурява, без да товари лечебното заведение със съответните разходи. Необходимо е и във връзка с това да се направят и съответни промени в НРД за дейността по каса.

6.В самата наредба фигурира и остаряла терминология – фелдшери (вече липсва такава специалност в университетите), вместо лекарски асистенти

7.В наредбата не са определени задълженията и отговорностите на специализиращите по клинични дисциплини и възможностите за самостоятелна работа, участие в дежурства и т.н. Не е поставен изобщо и въпросът за специализиращите докторанти и асистенти, след като отпадна т.нар. чл. 20 от предишната наредба. Тяхното кариерно развитие трябва да е тясно свързано с периода на специализация. По какъв начин ще става тяхното зачисляване и финансиране на специализацията им? За клиничните специалности те трябва да са на трудов договор както към лечебното заведение, така и към медицинския университет. Ако не са по държавна поръчка, специализацията на редовните докторанти трябва да се издържа от съответния университет по ред, определен от МЗ и МОН. Като заключение може да се направи, че настоящата наредба ще внесе допълнителен хаос в системата. Недостатъците й ще създадат още пречки за младите лекари при придобиване на специализация.