свиленка

Младият дух не знае граници…

Автор: Свилена Гражданска – 28г., гр. Луковит. Завършила е средното си образование в родния град. Дипломира се като бакалавър в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Завършва магистратура „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Георги Сава Раковски“. От десет години издава вестник „Луковитски новини“. Зам-председател на Младежкото обединение в БСП – Луковит.

Предприемачеството – средство да останат младите хора в малките общини

„Барон Мюнхаузен се хванал за косата и се издърпал сам от блатото“ – всеки помни тази част от книгата на Рудолф Ерих Распе и си е представял как героят сам е успял да спаси живота си. И ние, младите, в средата на второто десетилетие на XXI век трябва да направим същото, за да останем да се развиваме и да работим в родните ни малки общини, не да разчитаме, че някой ще ни назначи на работа, ще ни даде кола и висока заплата.

„Но какво да работим и къде?“ Това са двата най-често задавани въпроси от нас и от приятелите ни. „Няма заводи, фабрики…  Само в общината, в Бюрото по труда или в някоя друга администрация можем да потърсим работа, но там става с връзки, а ние…“.  Може би и на Вас ви звучи познат този отговор…

Това е реалната действителност в много малки населени места в България. Всички ли ще се струпаме в София, или в Пловдив и в Бургас, а останалата територия на страната ни ще пустее ли? Тази картина, колкото и невероятно черно да изглежда, през следващите десетилетия ще се превърне в реалност. За съжаление, нейните прояви вече се виждат. Нужно е само да се разходите из някои малки  села в Северозападна България, из Родопите. Ще видите самотните стари хора, които си спомнят с умиление за годините, когато на селския площад са се извивали дълги хора, а момците са задявали момите. Но това е едно отминало време, то няма как да се върне същото, но може да се възстанови духът, можем да променим реалността. И силата е в нас – младите, а инструментът – предприемачеството и нестихващият ни ентусиазъм. Можем да намерим и финансова подкрепа от държавата, различни грантови схеми и програми.

Всеки първо се сеща

за туризма.

Могат да се изградят малки къщи за гости, които да привличат гости от България и от чужбина. Имаме прекрасна природа и история. Необходимо е добър маркетинг и усмивка от страна на домакините, за да се връщат посетителите отново. А фантазията на нас младите е огромна, всяка година можем да привличаме хората с различни събития и фестивали – празник на тиквата, боба и т.н., надяждане с диня, бой с цветни бомбички, баби с традиционни носии да ни разказват истории, докато готвят и т.н. (Не трябва да забравяме, че бабите много обичат да се включват във всякакви прояви и винаги имат по-щури идеи дори и от нашите), търсене на съкровища и т.н. А финансирането – по Програмата за развитие на селските райони отпускат средства, нека и ние се възползваме от тези пари.

Земеделие

Като споменах ПРСР защо да не се включим и в земеделието. Да, тук е сложно – върба круша не ражда. Но все пак не са един или два примерите за успешни млади хора в сферата на земеделието. Трудно ще е, но не невъзможно. Тук по ПРСР има различни възможности за финансиране. Могат да се направят ферми за зайци, пъдпъдъци, фазани. Може да се развива зеленчукопроизводството и бубарството. Защо не и годжи бери… Земята ни е богата и ние можем да превърнем това в нашето настояще и бъдеще. Оттук може да се развие и идеята за малки цехове, в които да се преработва получената продукция. Сред клиентите ще са ресторантите и хотелите в района. Може да се развие биопроизводство и т.н.

Бабите можем да ги впрегнем в идеята за онлайн търговия. Те имат страхотни умения и фантазия, а с нашите познания можем да направим сайт, през който да продаваме покривки, правени на една кука, плетени чорапи, дрехи и т.н. Българската шевица е известна, а ние можем да я разпространим навсякъде. Тук може да се потърси финансиране по “Лидер” и “Местните инициативни групи” – схеми по ПРСР.

Защо да не привлечем малки ИТ компании?

В много малки населени места има училища, в които има паралелки с информационни технологии. Тук може да се потърси ИТ компания, която да отвори офис и да използва тези кадри на принципа на дуалното обучение.

Това е само малка част от идеите, които можем да реализираме. А мисълта на младите е безгранична. Единственото, което ни трябва е воля да го направим.

А защо да не настояваме за подкрепа като по-ниски данъци и осигуряване на сграден фонд. Може да се създаде специална схема за младежки проекти, финансирана чрез Българска банка за развитие, специални програми за развитие на изоставащите райони и др. Акцентът трябва да е поставен върху качеството и резултатът, а не само в броя километри изграден асфалт.