kk

“Паметните места на България” намери съмишленици и в Момчилград

Граждани и доброволци предприеха почистването и облагородяването на монумента „Паметни знаци на военнослужещите, загинали при изпълнение на служебния си дълг през 1991г.”, при река Върбица, Момчилград. Паметникът се състои от две паметни плочи – едната, която се намира в поделението в Момчилград, и другата, която е разположена на брега на река Върбица. Те са издигнати в памет на 10 души, които при трагичен инцидент намират смъртта си докато изпълняват военния си дълг.

На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград имат планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица. Този ден обаче тя е придошла, нивото й е много по-високо от нормалните 50-60 см.

Към 08.45 ч. поделението напускат 4 МТЛБ – многоцелеви транспортьор леко брониран и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при с. Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат, както е по устав, малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент удря приливна вълна.

Около 09.15 ч. машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. В началото 4-ма войници успяват да се доберат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.

В 09.45 ч. ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават друга заповед: да чакат хеликоптер от София, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.

Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и така спасяват трима. Други също имат късмета да се спасят, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.

Към 10.30 ч. все още имало живи, които крещели от ужас. В 11.00 ч. в реката са само мъртвите войници.

Два хеликоптера идват около 12.00 ч., когато всичко вече е свършило.