dancho2

1-ви май – денят на работещите

Автор: Йордан Йорданов, 19 години, завършил 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”, в момента изучава История в СУ “Св. Климент Охридски”, лауреат на X Национална олимпиада по История и цивилизация (2017 г.), стажант към НС на БСП, член на Младежко обединение в БСП – Сердика, гр. София

1-ви май – Ден на труда и международната работническа солидарност е един от най-важните празници за всеки работещ човек. На този ден в далечната 1886 година профсъюзите в САЩ организират огромна национална стачка с цел въвеждането на 8-часов работен ден. Въпреки че след 3 дни властите в Чикаго потушават жестоко протестите, пламъкът на американските работници, с който отстояват изконното право на всеки човек за нормални условия на труд скоро заразява цяла Европа. По време учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж през 1889 г., делегатите призовават за международни демонстрации в подкрепа на протестите в Чикаго, а през 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава всички социалдемократически партии и профсъюзи да демонстрират енергично на 1-ви май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, както и за световен мир.

1-ви май е единственият ден в годината, който изцяло е посветен на работещите хора и техните проблеми. На този ден работниците показват на обществото, че не са обвити с лоното на апатията и се борят докрай за правата си. Именно тази жажда за справедливо заплащане и подобряване на  условията за труд непрестанно личи у работещите хора в България. Фактът, че 1-ви май е национален почивен ден донякъде показва уважението на властта към работниците, но дали тази власт е способна да чуе техните искания?!

Положението на работещите в България за съжаление не е добро.  Недопустимо е в страна членка на Европейския съюз висшисти да получават заплати, колкото минималните работни заплати в повечето страни на Европейския съюз. Къде е самочувствието на лекаря, който спасява човешки живот, или на учителя, благодарение на когото децата ни вкусват от най-хубавия плод – този на знанието, когато същите тези хора биват пребивани, заплашвани и унижавани на работните си места, а освен това голяма част от тях получават заплащане, недопустимо за важната мисия в живота, която извършват? С какво чувство българските граждани, които ежедневно извършват тежък труд, доста често с риск за живота си, отиват на работа, знаейки, че ще се върнат капнали от умора и въпреки това едва ще намерят пари да купят храна за семействата си? Как се чувстват хората, отиващи всеки ден да работят при работодатели, които не им изплащат заплатите в продължение на година?

1-ви май е празник именно на тези хора, които въпреки непосилните условия, в които живеят, имат силата да излязат на улицата и да кажат: Не, не сме съгласни! Те имат силата да се опълчат на смазващата система и да поискат промяната й.

Именно тези хора правят датата 1-ви май специална. Специална, защото, на този ден улиците се пълнят с хора от целия свят, които макар от множество различни държави, са обединени от едно – искането за достойно заплащане и нормални условия на труд.

Честит празник!

Йордан Йорданов