paskaljelyazkov

Паскал Желев: Младите предприемачи са особено необходими на българската икономика

Разговор с Паскал Желев, главен секретар на УНСС и един от най-добрите млади икономисти в България специално за сайта www.mbsp.bg

Ти си д-р по икономика, член на УС на Съюза на икономистите в България, главен секретар на УНСС, имаш и редица специализации в чужбина. Какво пропускаме да споменем за теб?

От есента на 2009г. съм редовен преподавател в катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ на УНСС, преподавам дисциплини, свързани с международните икономически отношения, съвременните проблеми в глобалната икономика, външноикономическите отношения на България, европейската икономическа интеграция. Водя сходни курсове и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал съм в областта на международните икономически отношения в Полша, Австрия, Русия, САЩ (програма „Фулбрайт“), Китай. Отговарям за международните връзки на УНСС – изграждането на стратегически академични партньорства с чуждестранни университети и международни институции.

Тъй като си икономист, а и преподавател, постави оценка на състоянието на българската икономика от 2 до 6!

За съжаление оценката няма как да бъде висока. Най-притеснителен е фактът, че слаба оценка на нашата икономика ежегодно поставят хиляди млади и образовани хора, които намират по-добри условия за реализация навън. Въпреки че вече 10 години българската икономика е интегрална част от вътрешния пазар на ЕС, тя трайно се позиционира в икономическата периферия на Европа. Не успяхме да се възползваме пълноценно от предимствата на членството в ЕС и да скъсим огромната социално-икономическа, технологична, институционална, инфраструктурна изостаналост спрямо европейските ни партньори. България остава най-бедната страна-членка на ЕС с БВП на глава от населението с повече от 2 пъти по-ниско от средноевропейското равнище. Българската икономика е специализирана предимно в нискотехнологични отрасли, интензивни на суровини, материали и нискоквалифициран труд, които имат ниска производителност, създават малка добавена българска стойност и съответно предлагат невисоко заплащане на труда и незавиден жизнен стандарт за голяма част от населението. Оттук произтича ниската конкурентоспособност на страната и неспособността й да задържа най-ценния си актив – квалифицираните и талантливи кадри.

 Можеш ли да очертаеш няколко положителни и негативни тенденции в развитието й?

Положителните тенденции са свързани с възстановения през последните 2-3 години икономически растеж, който през 2016г. възлиза на 3,4% и до голяма степен се дължи на оживлението в еврозоната и благоприятната международна конюнктура. Безработицата се очаква да спадне под 7% през настоящата година, което е под средноевропейското равнище. Налице е макроикономическа стабилност. Постигната е фискална консолидация (бюджетният дефицит е 0% от БВП), брутният публичен дълг е 29,5% от БВП (третият най-нисък в ЕС след Естония и Люксембург) през 2016г. Не можем да пропуснем като положителна тенденция бързото развитие, което получава секторът на информационните и комуникационните технологии. България е сред лидерите в световен план в областта на разпространението на широколентов интернет и скоростта на интернета.

В същото време икономическият растеж не води до желаната икономическа конвергенция, дистанцията се запазва дори със сходни на нашата страни от Централна и Източна Европа. Експортният потенциал е ограничен, в структурата на износа продължават да преобладават суровините и материалите (почти 40% от общия износ). Нашата страна има скромни резултати в областта на иновациите и технологичния напредък. Националната иновационна система е силно неефективна. Задълбочава се проблемът с „изтичането на мозъци“ зад граница. Чуждестранните инвестиции се съкращават значително. Редица чужди инвеститори заобикалят България заради липсата на квалифицирани кадри. Същевременно нараства броят на икономически неактивното население. Въпреки икономическия растеж голям е  делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване (над 40%). Продължава да се увеличава неравенството в доходите в страната. Регионалните различия също се задълбочават. Пет от шестте български региона са сред десетте най-бедни в ЕС, като дивергенцията между тях и столицата е особено силно изразена.

Какво може да насърчи младия човек да се занимава с предприемачество?

Младите предприемачи са особено необходими на българската икономика като бъдещи създатели на работни места и иновации, и е важно те да бъдат специално насърчавани. Предприемаческият дух и умения трябва да се култивират още от ранна възраст в началното училище. Предприемачеството трябва да бъде силно застъпено в учебните програми, да се използват съвременни и алтернативни методи на преподаване, да се ангажира бизнеса и неправителствения сектор в обучението.

Много важно е да бъде гарантирано върховенството на закона и върнато доверието в институциите, за да имат младите предприемачи сигурността, че ще могат да получат плодовете на своите усилия.

Сериозна пречка пред предприемачеството е административната тежест, която задушава инициативността и е необходимо да бъдат продължени усилията за облекчаване или премахване на множеството разрешителни и регистрационни режими както и ускорено въвеждане на електронното управление. Друга голяма бариера, която възпира предприемачите е трудният достъп до финансиране и до пазара. Решаваща тук е ролята на публичната подкрепа за създаване на бизнес инкубатори и дигитални информационни хъбове,  които да осигуряват на своите клиенти достъп до широк спектър от информация и услуги, включително тестване на технологии, финансова подкрепа, проучване на пазара и възможности за създаване на контакти.

Можеш ли да направиш сравнение между развитието на стартиращите бизнеси (startup-ите) в България и някоя друга европейска държава? Къде сме ние?

През последните няколко години се наблюдава истински бум на стартиращите компании (създадени преди по-малко от 10 годни, използващи иновативни технологии или бизнес модели и с висок потенциал за растеж на продажбите или персонала) в България, която се превръща в предприемачески хъб в Югоизточна Европа. Всъщност не става дума за цялата страна, а за нейната столица. София успя да изгради своя стартъп екосистема и през 2015г. бе обявена от авторитетното списание Forbes за една от водещите 10 дестинации за стартиращ бизнес в света в компанията на 3 други европейски столици – Варшава, Москва и Лондон. Ниският данък печалба, високоскоростният интернет и достъпът до средства от европейските фондове (чрез средства от инициативата JEREMIE през 2012г. се създават два фонда за рисково финансиране, подпомогнали над 200 стартъп компании) са изведени като някои от водещите фактори за успеха.  За съжаление обаче стартиращите компании се ограничават предимно до София и не притежават критична маса, за да формират профила на нашата икономика.

Една от темите на днешния ден е борбата с корупцията по високите нива и монополите. Има ли механизъм за ограничаването им?

Механизъм за ограничаването на корупцията и злоупотребата с монополно положение със сигурност може да се открие стига да има необходимата политическа воля. Друга необходима предпоставка е повишаването на ефективността и капацитета на публичните институции.

Корупцията определено е фактор с основно значение за възпиране на икономическата активност в страната и е крайно време на борбата с нея да бъде отредено приоритетно място в дневния ред на обществото като се постигне широк национален консенсус за необходимите мерки и институционални промени.

Много млади хора напускат България по ред причини, една от които е заплащането на труда. Колко струва трудът в България?

 За жалост ниските разходи за труд продължават да се изтъкват като конкурентно предимство на българската икономика. Заплащането у нас е най-ниско в целия ЕС и това кара младите хора да търсят по-привлекателни условия навън. В същото време трябва да признаем, че производителността на труда на отработен час, въпреки постоянното нарастване, все още е значително по-ниска от средната за ЕС–28. Това означава, че докато не ускорим процеса на структурна трансформация и пренасочване на производствените фактори към отрасли, интензивни на технологии и специализирани умения с висока производителност не можем да се надяваме на съществено сближаване на равнищата на доходите с тези в западноевропейските страни.

Темата на хабилитационния ти труд е свързана с реиндустриализацията и индустриалната политика. Реиндустриализацията тенденция ли е в световен мащаб и защо?

В годините след глобалната икономическа криза се наблюдава стремеж към осъществяване на реиндустриализация (процес на възстановяване на загубените позиции на преработващата промишленост по отношение на дела й в БВП и заетостта в дадена икономика) в редица страни по света, както развити, така и развиващи се. Много ярко изразен е той в САЩ, където администрацията на президента Тръмп се готви да предприеме дори някои крайно нетрадиционни протекционистични мерки с цел да възвърне загубените работни места в промишлеността. Едно от водещите послания на стратегията на ЕС “Европа 2020″ е, че на промишлеността трябва да бъде отредено водещо място, за да продължи Европа да бъде глобален икономически лидер, съответно страните-членки се призовават да активизират своите национални индустриални политики. Тази световна тенденция произтича от осъзнаването на негативните последици от деиндустриализацията – външноикономически дисбаланс и нарастваща задлъжнялост, понижаване на нивото на квалификация на работните места и деградация на човешкия капитал, ограничаване на потенциала за икономически растеж, загуба на технологична конкурентоспособност и т.н.

Реиндустриализацията е особено актуална и нужна на България, която в годините на прехода към пазарна икономика преждевременно загуби производствения си капацитет в редица промишлени отрасли, драстично влошавайки своето място в световното и европейското разделение на труда.

За целта е необходимо изготвянето и последователното изпълнение на цялостна дългосрочна индустриална стратегия, която не се влияе от политическия цикъл и отразява предизвикателствата, произтичащи от глобализацията и дигиталната трансформация на икономиката.