Pictures1

Петър Витанов: Личният ми приоритет ще бъде борбата за модернизиране на българското образование

Петър Витанов е кандидат за народен представител в 25 МИР – София. Можете да го подкрепите, като гласувате за него с №10 в интегралната бюлетина и преференция №4.

Здравей, Пепи, би ли се представил с няколко думи?

Казвам се Петър Витанов. На 35 години съм, семеен с две деца. Завърших Първа английска гимназия, магистър съм по международни отношения, а през месец април ми предстои защита на магистърска теза по международни финанси. През последните четири години работя в дирекция „Международни връзки и протокол” в Народното събрание. Ангажиран съм с институционалното обезпечаване на международната дейност на парламента, в качеството ми на секретар на Българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Защо БСП?

Винаги съм бил особено сетивен към социалната несправедливост в страната и не мога да остана безразличен към задълбочаващата се бедност и духовна нищета. От съвсем ранна тийнеджърска възраст се самоопределих като човек с подчертано леви възгледи, обусловени преди всичко от разбиранията ми за ролята на държавата в обществения и икономическия живот. Съвсем естествено се насочих към БСП, като единствената лява и социална партия, способна да защитава интереса на най-уязвимите и онеправдани слоеве в българското общество.

Ти си един от най-младите председатели на райони в София – този на район Надежда. Чувстваш ли подкрепата на по-възрастните членове на партията? Може ли да се каже, че има приемственост?

Вече повече от година съм председател на местната структура на партията в един от най-големите столични райони, поемайки поста от Катя Николова – един изключително авторитетен, ерудиран и емблематичен за БСП човек. Съзнавате, че отговорността и очакванията за поддържане на качеството на вътрешнопартийния живот и диалог, съхраняване на материалната база и разширяване на влиянието са наистина огромни. Отговорност, която имам самочувствието, че оправдавам, преди всичко благодарение на подкрепата, опората и помощта, която усещам именно от по-възрастните членове. Мой дълг е да надградя доверието на онези хора, отдали 40, 50, дори 60 години от своя живот за каузата БСП.

Ако бъдеш избран за народен представител, как това ще се отрази на район Надежда?

Въпреки че голяма част от проблемите в района са от компетенцията на органите на местната власт, убеден съм, че моето присъствие в парламента би било трансмисията между релните проблеми в Надежда и тяхното разрешаване.

Има ли двоен стандарт в Европа, наистина? Ако да, къде е мястото на България?

Дълбоко съм убеден в европейския път на развитие на България. В същото време е унизително страната ни да бъде третирана като партньор втора ръка. Недопустимо е на нашите пазари да бъдат продавани стоки второ качество, а в т.нар. „стари демокрации” – първо.

На 6-ти март във Версай се състоя среща на лидерите на Франция, Германия, Италия и Испания, на която се дискутира развитието на ЕС в един по- далечен хоризонт от време. Представители на страни от източна Европа отново нямаше. Как би коментирал тази ситуация?

България трябва да отстоява правото си да се възползва пълноправно от членството си в Европейския съюз. Да не изпълняваме безропотно условията, които водещите икономически държави в Съюза налагат, водени от стремеж към постигане на национални каузи. Страната ни трябва да бъде не потърпевш, а участник във формирането на дневния ред на организациите, в които членува.

Какво липсва на нашето общество, за да бъдем единни?

Наблюдавам, че в повечето развити европейски страни има надпартийни стратегически и устойчиви каузи, независещи от политическите и идеологически разбирания на управляващите правителства. България е изправена пред огромната опасност в един средносрочен период от 50-100 години да престане да съществува във вида, в който я познаваме и да се превърне само в едно географско понятие.

Огромните предизвикателства, екзистенциално заплашващи страната ни днес, са демографската катастрофа и задълбочаващата се бедност. Убеден съм, че е необходимо постигането на национално съгласие по решаването на тези въпроси, защото само тогава можем да се надяваме, че ще съхраним отечеството си.

Коя е твоята кауза?

Като баща на две деца, ми се налага да се сблъскам челно с образователната система. Функционалната неграмотност, духовната нищета и липсата на възпитание в традиционните културни ценности са достигнали чудовищни размери. Личният ми приоритет ще бъде борбата за модернизиране на българското образование, за да може то да бъде гарант, както за грамотност така и за професионална реализация в България.