Jordan

Празната реформа

През цялото време, когато бях студент, а и вече като дипломиран млад лекар винаги съм следял с интерес и надежда промените, който стават в системата на здравеопазването.Винаги съм знаел, че рано или късно ще бъда част от нея.

И така, с идването на поредното ново правителство надеждите не само на мен, а на над 2 хиляди млади лекари- специализанти, а и обикновени граждани, които всекидневно имат контакт със здравната система затаихме дъх в очакване на “Реформаторските промени”, който близо една година по- късно си останаха добронамерени пожелания.

Искам да обърна внимание на на три неща, с които се сблъсквам всеки ден.

1. Силно ме притеснява в дългосрочен план неконтролируемото раздаване на разрешения за откриване на нови частни болници. Напоследък тези разрешителни се раздават по- лесно, отколкото се раздава орден “Стара планина”. Болниците в България са стотици, всяка, от които има договор с НЗОК.  Много болници- малко пари и продължавам да не мога да разбера защо държавата в лицето на Министерство на здравеопазването се опитва да ни върне в 90-те години, когато се случи масовата приватизация и ограбването на държавата!? Защо се жертва националната сигурност в лицето на болници от национално значение, за да може секторът да стане частен?

2. Второто притеснително за мен действие е липсата на каквато и да е било информация за новите здравни пакети. Как се създава нещо, което няма съдържание и кой има правото да определи кое е социално значимо заболяване или не? Всяко заболяване на всеки човек за самия него е социално значимо и го поставя в неравнопоставено положение, че дори и да е платил здравната си осигуровка.

3. Третото, което за мен и за повече от 2 хиляди млади лекари – специализанти е от особено значение са специализациите. За съжаление и този път, както става по традиция младите лекари са неглижирани и за пореден път се оказват последната дупка на кавала в България. Реформата наречена Наредба 1(бившата Наредба 34) е едно чисто и просто прехвърляне на отговорността за специализантите от Министерството на здравеопазването върху болничната администрация. Сами можем да се досетим – болниците са с милионни дългове и никак не е рентабилно да назначаваш неопитен лекар, да му плащаш заплата и да го обучаваш. Последицата от това е, че тази година специализиращите лекари са с десетки по-малко, защото болниците в България не искат и не търсят млади лекари, а готови кадри.

Д-р Йордан Христов – член на Младежкото обединение в БСП – София