arhiv360

Росица Янкова: Постигнахме безпрецедентни резултати в политиката за младите

Спешно подготвихме с моя екип промени в Кодекса на труда за въвеждане на Европейската гаранция за качество на стажовете и създадохме стажантския договор, казва бившата заместник социална министърка.

Росица Янкова е родена на 1 юли 1974 г. в град Добрич, България. През 1998 г. получава диплома за магистър по право от Софийския университет “”Св. Климент Охридски””. През 2009 г. завършва магистратура по икономика в Шуменския университет “”Епископ Константин Преславски””. Специализира публично слово в радиото и телевизията в Нов български университет през 2010-2011 г., а през 2011 г. придобива квалификация за специалист по управление от Административния колеж на Индия, Хайдерабад. Беше заместник-министър на труда и социалната политика в кабинета на Пламен Орешарски.

Интервю на Явор Симеонов

От няколко години в Европа и в частност в България се заговори по-активно за проблема с младежката безработица. Нека припомним, че този разговор започна именно от БСП. Какви конкретни мерки успя да предприеме правителството в тази насока?

– В рамките на предишното правителство по инициатива на БСП един от приоритетите, които бяха заложени в правителствената програма, беше именно овладяване на нарастващата безработица сред младежите, която в края на 2013 г. достигна 28.1% по данни на Евростат. През 2009 г. бюджетът за активни мерки беше намален драстично близо три пъти и то в момент на криза. Младите хора бяха сред първите, които работодателите освободиха поради липса на опит и липса на ресурси за инвестиране в тяхното обучение. България се нареди сред страните с най-висока младежка безработица и близо четири години МТСП не предприе нищо в тази насока. Когато поех ресора пазар на труда, една от основните ми задачи беше да се справя с този проблем. Инициативата Европейска гаранция за младежта, одобрена от Европейската комисия по инициатива на ПЕС, следваше да стане факт и в нашата страна. Министерството подготви спешен пакет от мерки “”Младежки инициативи””, които да дадат възможност повече работодатели да се възползват от наемането на млади хора при условия на субсидирана заетост, а от друга страна, се разшири обхватът на младежите, които могат да се включат в подобни мерки и да намерят първото си работно място. Трябваше за ограничено време да подготвим българската инициатива за заетост, тъй като предходното служебно правителство не беше предприело никакви стъпки в тази насока. В края на месец декември Националният план за изпълнение на гаранцията беше факт.
Другата важна стъпка беше да се промени начинът на обслужване на младите хора в бюрата по труда. Това стана възможно с промяна на ръководството на Агенция по заетостта и въвеждането на нови услуги – младежки медиатори, които са обучени да работят с младежи, организиране на индивидуални и групови консултации, психологическо подпомагане, ателиета за заетост. Пренасочихме средства от икономии по програми, финансирани от Европейския социален фонд, към програми за заетост на младежи. ЕК подкрепи предварително стартиране на новата Оперативна програма “”Развитие на човешките ресурси”” чрез програма за подкрепа стажуването и обучението на работното място на младежи. Спешно подготвихме с моя екип промени в Кодекса на труда за въвеждане на Европейската гаранция за качество на стажовете и създадохме стажантския договор. В началото на март България не само затвърди първенството си по усвояване на средства от ЕСФ в целия Европейски съюз, но и беше първата, която въведе законодателни промени, гарантиращи качество на стажовете за младежи.
В резултат на това за по-малко от половин година екипът, с който работих, постигна невероятен и безпрецедентен резултат, отчетен не само от административната статистика на Агенция по заетостта и НСИ, но и от статистическата служба на Европейската комисия – Евростат. Безработицата сред младите хора намаля от 28.6% до 21.3%. Над 20 000 млади хора намериха устойчива заетост. В тази връзка не приемам нито една критика, че ние нищо не сме направили в тази насока – напротив, това са фактите, те сами говорят за свършеното от нас. Ако тази политика продължи, ще имаме шанса да изпълним заложената в плана цел от не повече от 7% младежка безработица в началото на 2020 г.

Кои се оказаха успешни и ще продължат, а може би има и неуспешни практики? Бихте ли ни разкали по-подробно?

– За да постигнеш успех, трябва непрекъснато да се променяш спрямо обществено-икономическите промени. Ние живеем в динамична среда, не може със стари средства да се очакват големи резултати. Успехът ни се дължи най-вече в промяна на подхода на обслужване. Създаването на услуги специално насочени към младите хора и услуги, които са изцяло индивидуални и отразяват спецификата на всеки един отделен млад човек. Най-успешните практики са тези, които дават възможност благодарение на промените, които бяха приети в законодателството, младежите да се обучават на работното си място и да стажуват след завършване на средно професионално образование или висше. Този подход преодолява липсата на опит, като основно изискване на работодателите. Неуспешни са програмите, които включват младежите в общополезни дейности, като Национална програма “”От социални помощи към заетост””, хората, минали през нея, нямат реализация, не научават нищо, те единствено запазват или възвръщат трудовите си навици. Това е програма за малките населени места без реална икономика, но колко млади хора живеят в селата ни?

През новия програмен период България ще получи с 20% повече средства от Европейския социален фонд. Това увеличение всъщност е свързано с отпуснатите средства от Европейския гаранционен фонд за младежка безработица. Как България ще използва тези средства?

– И не само. Благодарение на усилията на предходното правителство ние успяхме да договорим повече средства изцяло за програмата. Това също е несъмнен успех. Специално за младежите сме отделили над 240 млн. лева и то за младежи до 24-годишна възраст, още толкова имаме и за останалите до 29 години. Основното, което е разписано в плана за гаранцията, е стажуване и обучение на работното място, квалификация. Това са и трите основни мерки, за които Комисията дава средства, всичко останало се покрива от националния бюджет или други средства от ЕСФ. Надявам се колегите в новия служебен кабинет добре да разберат това и да не допуснат загуба на средства, така както това вече се случи в някои други страни членки. Ще има пари и за предприемачество, но с качествено различен подход.

Наскоро стартира програмата “”Младежка гаранция””. Какво за тази програма младите хора трябва да знаят?

– Младите хора трябва да следят често сайта на Агенция по заетостта и да спазват сроковете за подаване на документи. Предстои програмата около есента да бъде отворена за набиране на документи от безработни младежи. Тя има насоченост към две групи младежи – тези с професия (завършили средно професионално или висше образование) и тези със средно общо образование. Първите ще имат шанса да стажуват 6 месеца при работодател по специалността си стига, разбира се, да има заявка за тяхната професия, а втората група ще се обучава на работното място и ще усвоява професия. Накрая ще положи изпит. Практиката показва, че подобни мерки са изключително устойчиви и младите хора, които после запазват работните си места са над 60%, стига да са старателни и да работят с желание. Но тук изниква един друг остър въпрос – този за качеството на образованието ни и за все по-малко желаещите да придобият професия. Затова кариерното консултиране и ориентиране при специалист трябва да стане задължителна точка от дневния ред на всеки млад човек. Дадените пари за една подобна консултация или посещение – безплатно в училищния център, ще спести много средства, разочарования и безработица в бъдеще. Не е толкова важно да имаш висше образование, по-важно е какво ти е образованието и дали то те прави пригоден за днешния пазар на труда. Не може да очакваме голяма реализация сред младите висшисти, като се има предвид, че близо 57% от тях завършват хуманитарни специалности, а на пазара му трябват инженери, строители, специалисти в областта на туризма, програмисти. Затова и много млади хора с висше образование заемат местата на среднисти и после се сърдят, че заплатата им е ниска – как да стане по-висока, като не работят по специалността си, а за нея няма търсене.

Един от ключовите ангажименти в национален план е именно провеждането на информационна кампания, но към момента такава по-скоро липсва. Остават ли плановете за разпространяването на възможностите, свързани с младежката гаранция, да се използват младежките информационни центрове в страната?

Кампания има и в момента. Ние направихме срещи в областните градове с помощта и подкрепата на областните управители. Но на срещите имаше повече работодатели, отколкото младежи. За съжаление предвид бюджета, които заварихме, и с който трябваше да се съобразяваме, нямахме достатъчно ресурс за разгръщането на реална кампания. Агенция по заетостта проведе някои нови форми на информиране на младежите чрез конкурс за графити, като се изрисува едно от бюрата по труда в София. Но младите хора са в интернет пространството и определено не в новинарските сайтове. За да достигнем до тях е необходим близък до тяхното мислене подход, а за това трябват средства. Не искам да коментирам какво можеше да се до направи, ние също допуснахме някои грешки – знам, че реалността беше такава, намерихме държава на ръба на фалита, но не трябваше да оставяме същия бюджет за активна политика, трябваше да го увеличим. Не на последно място предишният ръководител на Агенция по заетостта беше сключила договори предизборно и беше договорирала бюджета по начин, който остави голяма дупка от преходни средства за 2014 г. и на практика, ако не бяха модернизираните услуги, сега безработицата нямаше да намалява, а да се увеличава. Много недалновидно управление, надявам се лошите практики да не се върнат, защото това ще е пагубно за хората, които разчитат на държавата.

След субсидираната заетост от страна на държавата как трябва да продължи държавната политика за ограничаване на младежката безработица и за какво не ви достигна време?

– Предстои ЕК да издаде наръчник за използването на субсидираната заетост и с добри практики в тази насока. Но самата активна политика трябва да се реформира, да се промени. На първо място неефективните програми следва да се прекратят още сега, ние бяхме предприели стъпки в тази насока, и да се заменят с нови. Активната политика трябва да е в полза на малкия човек, на човека на село, на човека в града, на неграмотния и на квалифицирания. Трябва да се създаде програма за регионално развитие, която да се реализира основно в селата и много малки общини, където почти липсва икономика. Тези хора трябва да могат да изкарват пари, за да живеят. От друга страна, тези програми подобно на Национална програма “”Сигурност”” трябва да имат и вторичен ефект, да подобрят живота и на другите хора. Много се надявам новият кабинет да не спре тази програма, тя е толкова жива и вдъхна надежда на хората. Те се чувстват по-сигурни. Обикалям много по селата и си говоря с хората, те имат нужда от сигурност и от малко надежда, че ще имат хляб утре, че ще има кой да нацепи дърва за печката и че кметът няма да ги дели на БСП, ГЕРБ или ДПС, а ще ги дели на хора, които имат крайна нужда от помощ, и такива, които могат да предоставят помощ. Хората в селата не искат толкова много, те искат да могат да стигнат до магазина през зимата, някой да ги попита имат ли нужда от нещо и да им донесе лекарства, ако са болни, да си лягат вечер спокойни, че утре няма да се събудят и да видят кошарата празна. А останалите средства трябва да отидат за наемане на субсидирана заетост на млади хора и хора с професии в частния бизнес там, където го има. И не на последно място, да се опитаме да раздвижим частната инициатива там, където тя липсва, но с интегрирани мерки и междуфондово финансиране. Едно министерство, ако не е в синхрон с другите, нищо няма да постигне или то ще бъде частично. Аз обещах нови програми и те са факт, но нито една не е самоцелна. Създадохме програма “”Сигурност”” съвместно с МВР, програма “”Клио”” с Министерството на културата, възстановихме програма “”Опазване на българската гора”” с Министерството на земеделието и храните, това са успешни програми, всички работихме за тях. Ето тази политика трябва да продължи.”