544726_4237094179816_832865226_n (1)

Шофирането на фарове през лятото – регламентиран грабеж

Безполезно, скъпо и опасно

За сравнение:

През януари 2006 година, следвайки препоръки на Европейската комисия, Австрия въвежда целогодишно движение на фарове. Само две години по-късно, след ръст на инцидентите с пешеходци, велосипедисти и мотористи, и след като австрийското дружество на офталмолозите се обявява срещу мярката, тя е отменена. Като непосредствен резултат броят на пътните инциденти намалява до предишните нива, а до ден днешен в Австрия шофирането с включени светлини е задължително само през тъмната част на денонощието.

Отново следвайки уж препоръки на Европейската комисия, през юли 2012 година с гласовете на управляващото мнозинство от ГЕРБ, българският парламент прие промени в Закона за движението по пътищата, задължаващи водачите на моторни превозни средства да се движат с включени светлини през деня – целогодишно. Дотогава, в рамките на няколко години шофирането на фарове през деня беше задължително само през зимните месеци. Представителите на опозицията, в това число и депутати от БСП заклеймиха поправката като лобистка, обслужваща частни корпоративни интереси, най-вече на производителите и вносителите на горива. Противниците на новия регламент заявиха, че няма да допринесе съществено за подобряване на безопасността в уличното движение, а основният ефект би бил увеличение на разхода на гориво на превозните средства и замърсяване на въздуха и околната среда.

Към днешна дата, три и половина години след въвеждане на мярката поне по официална информация не са проведени никакви изследвания за въздействието й върху безопасността на участниците движението. Водената от КАТ статистика не показва позитиви от въвеждането на целогодишното движение на фарове. От 2012 година насам, жертвите по пътищата постепенно се увеличават, от 601 през 2012 година до 655 души през 2015 година. Според официалните данни, през изминалите години няма спад нито на общия брой инциденти, нито на жертвите от тях през топлото полугодие на годината – допълнителните месеци, в които шофираме с включени светлини. Същевременно, и  по-притеснително, през последните години е налице ръст на инцидентите с пешеходци и велосипедисти. Това потвърждава многократно изказваните опасения на неправителствени организации, потвърдени и в изследвания от други страни-членки на ЕС, въвели целогодишното движение на фарове. Които установяват, че постоянното движение на фарове затруднява разпознаването на участници в движението без включени светлини и на такива, които нямат фарове, като пешеходци, каруци и животни, или точно най-уязвимите на пътя. И докато повечето велосипеди са оборудвани фабрично поне със светлоотразители, то според логиката на въведената мярка, би трябвало и пешеходците да се движат дори и през деня с фенерчета или газови лампи, за да бъдат спокойни на пътя. Вероятно всеки може да си представи, доколко виждаме минувач на пътя, когато сме заслепени от насрещни фарове, а мозъкът ни е свикнал да възприема само светещите като участници в движението. В крайна сметка, докато никой не се възпротиви срещу шофираното с дневни светлини през зимата, когато денят е къс, често е мъгливо и има нарушена видимост, то срещу въвеждането на мярката през слънчевото полугодие, в една от южните европейски държави като нашата, имаше доста сериозна съпротива от гражданското обществото, защото противоречи на всякаква логика.

Сред алогичните факти и обстоятелства може да посочим :

  • Според контролните органи, №1 причина за фаталните инциденти по пътищата у нас е превишената или несъобразена скорост. При идеална пътна обстановка, каквато преобладава през летните месеци, човешкото око е в състояние да забележи насрещно превозно средство на разстояние от 3000 метра, което е повече от предостатъчно за реакция. В определени условия, включените дневните светлини могат да подобрят тези  възприятия, но могат и да дадат фалшиво чувство за сигурност. Защото заради занижения контрол, а може би  и заради вътрешна съпротива, много шофьори у нас не спазват новия регламент. Не е ли абсурдно да караш с включени фарове при 40 градуса пек и идеална видимост?  Разбира се, може да е налице и техническа повреда, която на светло водачът няма как да забележи.
  • През последните няколко години масово започнаха да се произвеждат автомобили, оборудвани с дневни лед светлини, които имат дълъг живот и не заслепяват насрещните превозни средства. За съжаление у нас автомобилния парк е отчайващо стар. Около 80 % от превозните средства в България са на възраст над 10 години, всяка четвърта кола е надхвърлила 20 години, а 68% от автомобилите са над 15 годишни. Едва 3,5% от автомобилите са на възраст до пет години. Това означава, че в България масово се шофират превозни средства, чиито осветителни и електрически системи по никакъв начин не са проектирани да светят целодневно. По време на високи летни температури, при продължително шофиране с включени фарове, е налице съществен риск от прегаряне на кабели, което може да доведе до пожар. Като резултат от ускореното износване рефлекторите на фаровете много по-бързо пожълтяват и се пукат, а крушките отслабват и в крайна сметка изгарят. Постоянното движение с включени фарове изтощава и акумулаторите на автомобилите, и така често се получава, че светлините не светят достатъчно силно или са неизправни, точно когато действително имаме нужда от тях – през нощта.
  • Не е налице и национална статистика какво ни струва целогодишното движение на фарове. Според различни изследвания, при различни скорости и характеристики на автомобила,  разходът може да е от 3% до 8% в повече, отколкото при движение без включени светлини. В България броят на регистрираните превозни средства надхвърля три милиона и половина. Разбира се, тези превозни средства имат различен разход и годишен пробег, а част от тях се движат минимално или са спрени от движение. Независимо от това, пак е извън всякакво съмнение, че за шестте допълнителни месеца движение на фарове е налице преразход от милиони литри гориво. Освен тези разходи водачите плащат допълнително и за нови крушки, тъй като увеличеният работен режим на късите светлини налага по-честата им замяна. Оригинални маркови крушки тип H1 и H4 имат живот между 300 и 500 часа. Отново не са налице точни данни за това колко често се налага тяхната смяна, но според елементарни математически изчисления  става въпрос за стотици хиляди крушки.

Въпросът за цената на мярката не е от първостепенна важност, защото човешкият живот е безценен. По-високият разход на гориво не би бил от такова значение, ако имаше доказани ползи и по-малко жертви. Ако не ставаше въпрос за изчерпаеми природни източници, както за производството на бензин и дизел, така и за производството на електрически крушки. Парадоксално е, че във време, в което целият свят се старае да намали въглеродния си отпечатък, когато се стремим да намалим пилеенето на природни ресурси, когато автомобилните компании се стремят да произвеждат все по-икономични автомобили, България въведе мярка, която еднозначно увеличава разхода на превозните средства и замърсяването на околната среда.

  • За чисто здравословния ефект все пак може да се опрем на налична информация, базирана на различни изследвания през последните години, според които въздухът в България е най-мръсен в целия Европейски съюз, а столицата ни се нарежда на „престижното“ пето място в света по вредност и мръсотия. Или съответно с много висока концентрация на двата основни вида прахови частици, идващи  основно  от ауспусите на превозните средства. Тези замърсители, както е известно,  могат да доведат до най-различни здравословни проблеми – от астма до рак. И тук ние от МО в БСП се питаме, трябва ли да борим „войната по пътищата“ с недоказани мерки, увеличавайки смъртността от рак и други здравословни проблеми?

 

Green Peace диаграма
Диаграма за най-замърсените градове в света. Източник: Green Peace

Ако трябва да обобщим, за трите години, откакто е въведено целогодишното движение на фарове, няма оповестени данни от изследвания, които да потвърдят какъвто и да е положителен ефект от въвеждането на мярката върху безопасността на участниците в движението. Доказуемите ползи са завишените приходи за производителите, вносители и продавачи на горива, крушки и консумативи, които потвърждават съмненията за лобизъм. Непреки ползи има и за държавния бюджет, изразяващи се в повече приходи от данъци и акцизи. Което донякъде обяснява защо темата за отмяна е табу за настоящите управляващи. Които продължават с намирането на нови и нови похвати за държавно регламентиран грабеж на българина. Бедственото състояние на пътищата не попречи на увеличението на винетките, а вече се готви и нова държавна секира – задължение да се шофира с задължително с зимни гуми от ноември до март, независимо от метеорологичните условия и пътна обстановка. За съжаление, и парламентарната опозиция в лицето на БСП е доста пасивна по темата,  като две обосновани предложения на Младежкото обединение до парламентарната ни група за законодателна инициатива, целяща връщането на стария режим на движение на фарове само през зимата, засега останаха като глас в пустиня.

Асен Балабанов – член на НС на МО в БСП  и член на ОБ на МО в БСП