12714030_1126882230658094_1836879877_n

“Социалист съм, защото е въпрос на чест!” – Калоян Георгиев

Визитка: Калоян Георгиев – 19 год., студент по “Международни отношения” в Лондон, Великобритания, член на БСП, активист на Партията на европейските социалисти.

Искреност е не само красива дума, но и силно пожелание към света наоколо. Естествено и истинско е да бъдем откровени. Ценна добродетел във време на измама и престореност.

„Защо съм социалист?“ като въпрос, събужда емоцията на търсене. Вътрешен диалог, беседа – разговор в съзнанието. Усещане за избор и понятие за посока, но най-вече гъдел в стомаха, както чувства влюбеният. Може би заради страстта или силната привързаност към мисълта. Може би заради годините – младият гледа винаги различно. Или заради духa на принадлежност към идейния космос, който има вляво. Отговорът е неясен. Започнах с темата за искреност, защото ми се струва важно да открием, че без значение дебата и сюжета, у тях липсва цялост при положение, че са й далечни. Липсата на искреност личи, както въглените, които слагаме за копчета на снежния човек и той започва да се топи.

Навярно често пъти, когато се запитаме за нещо вътрешно – защо го има, съвсем естествено се впускаме в изследване на минали моменти и истории, с които се надяваме, че ще обясним – не толкова на другите, колкото на себе си. Човешка реакция е. Днес подходът е различен. За мен отговорът е в бъдещето. Миналото може и да е полезно, ако целим да подредим нещата хронологично, но то няма същия заряд, който сияе от мечтата, от надеждата, от погледa напред с увереност.

Социалист съм, защото е емоция. Да търсиш своето място с идеята да помагаш на останалите да открият тяхното. Ще речете „Това е добродушие, някаква любезност“. Зависи от мащаба. Когато вземеш тези ценности и ги приложиш в по-широк план, виждаш как светът става по-приветлив.

Защото е предизвикателство. Традиционно в тази възраст мотивацията е лична. Всеки гледа да се учи и усъвършенства, за да върви напред. Енергията на младостта. Представете си обаче, когато нейният фокус не е (само) личното, а общото. Когато е насочена към провокация на света, че всичко би могло да е различно – прогресивното начало. Вярно, има нужда от енергия, но тя сама се образува – когато виждаш промяната към по-добро. И шанса да имаш принос.

Социалист съм, защото е въпрос на чест. Забравихме морала. Това „модерно строителство“ на ценности у нас, доведе до пълната му липса. Слепи за чуждата несгода, се доверихме на идеята за самостоятелност. И че нейната съвкупност дава „общото“. Заблуда на капитализма, пред който наведохме глава в началото на прехода. „Социалната държава“ остана в Конституцията. Станахме индивидуални и всеки жест към колективното стана повод за екстаз и възхищение. Така не се живее – в противоречие е с всяка справедливост. Не може тя да идва в промеждутъка, а в останалото време обществената цялост да е нарушена от свръхвъзможността на някои и крайната, доведена до прекомерност уязвимост на останалите. Има шанс да е различно, когато държавата си влезе в ролята – регулатор, икономически участник, закрилник на по-слабите и радетел за борба с неравенството. Социален фактор.

Това е моят поглед. За всекиго стои различно. Най-важното е не защо, а какво от това. Какво следва.