photo_1

Ще устоим на популизма с нова дефиниция за лидерство

Българската политика е уязвима за чудотворници. Митът за новото, необременено лице, което влиза в сражение със системните партии, съществува поне от 2001г.

Наред с изчерпването на капацитета на ГЕРБ да предлага работещи решения за страната, потенциалът за нови политически проекти расте. На този фон, Слави Трифонов се възприема като следващия магьосник, който иска да влезе в българската политика. Той опитва да използва българската диаспора като легитимиращ инструмент и фасада за собствената си политическа незрялост, пише Калоян Георгиев.

Калоян Георгиев е член на БСП и съосновател на “Менторс БГ” – иновативна програма, подкрепена от личности в политиката, финансите и бизнеса, която има за цел да открие новите лидери на България. Той е и първият българин, приет в Академията „Йенчинг“ на Пекинския университет, с пълна стипендия за изучаване на „Международни отношения“.

Разпространено е схващането, че през годините българската демокрация претърпява политически и функционални разстройства, които подкопават способността й да създава решения на проблемите пред страната. Характеризиран с постоянно обществено недоволство, периодът след присъединяването на България към ЕС доведе до няколко импулса за мащабни реформи, които не бяха изпълнени. Серия от политически коалиции около ГЕРБ и личността на Бойко Борисов, избираха правителства, които не успяха да определят стратегическите цели пред страната и средствата за тяхната реализация. Тази динамика вдъхнови възхода на популистки сили, които влязоха в Народното събрание. Някои от тях разчитаха на харизмата на лидерите си, докато други се възползваха от национализма, за да изградят своята реторика. Всички целяха едно – да предложат алтернатива и да променят статуквото в България.

Що е то популизмът?

Като еклектичен и непоследователен стил на политическо поведение, популизмът изхожда от разочарование от традиционните елити и демократичните институции, считани за неспособни да управляват ефективно. Комбинацията от слаби институции, корупция и бедност вдъхновява социални вълнения, които водят до създаването на сили против статуквото. Популистите чертаят ​​линии между елита и народа, обрисуват елита като далечен и корумпиран, изолиран от социалната действителност. Но колко опасен е популизмът? Меките и твърди видове популизъм увреждат демократичния ред по различен начин. Докато и двата имат нужда от криза в статуквото, меките популисти образуват движения около личността си, което в крайна сметка вреди на идеологическия дух на политиката. По-сериозната опастност идва от “твърдите” или “турбо” популисти, които претендират за универсално представителство и се опитват да променят конституционния ред спрямо своите виждания.

Новост ли е популизмът в България?

От юни 2001 г., когато НДСВ печели 120 от 240 места в НС, популизмът навлиза в страната. Като идеологически поливалентен лидер, Симеон Сакскобургготски използва харизмата си и символния капитал, за да обхване гласовете на всички избирателни групи. Разчитайки на технократския опит, НДСВ беше първият политически фактор, който използва историята за успешните българи в чужбина, за да легитимира своето присъствие. Въпреки че тогава България постигна някои външнополитически цели, огромните обещания и липсата на реформи доведоха до 3,1% подкрепа за партията, на изборите през 2009 г.

Политическият триумф на Симеон Сакскобургготски като умерен популист даде възможност на други сили да претендират за политическо представителство. Популистите-националисти влязоха в политиката чрез портрети на общите врагове, отговорни за стагнацията в България. Сред тях бях политическите елити, ромите, Европейският съюз. Появи се един парадокс – популистите не правиха разлика между елити и роми: “И двете групи не са като нас; и двете ни правят по-бедни; и двете не плащат данъци и търсят подкрепа от Брюксел.”

Популизмът и технокрацията – двете страни на една и съща монета

На пръв поглед личи несъответствие между популизма и технокрацията. Интересно обаче – и двете се базират на една логика, търсеща универсално решение на всеки обществен проблем. В първия случай, решението произтича от хората, а във втория – от експерти с „дълбоко“ разбиране на процесите в страната. И популизмът и технокрацията са чужди на идеята за либералната демокрация като поле за дебат, идеология и различни гледни точки. Когато обаче двете се обединят, те се превръщат във взривоопасна смес, заплашваща функционирането на демократичния ред.

Поглед в бъдещето – могат ли политическите амбиции на Слави Трифонов да дадат реална алтернатива за България?

Като известен шоумен в страната, през 2016 г., Слави Трифонов инициира референдум, с цел промяна на политическата система. Въпросите на референдума бяха свързани с формата на избирателната система, броя на депутатите и партийните субсидии от държавния бюджет. Независимо от резултатите, определяща характеристика на всички въпроси бе фактът, че те не се занимават с основния източник на власт в страната, а именно икономиката. Докато не се инициира фундаментална промяна в икономическото статукво, политическите решения ще се взимат от същите кръгове, които доминират в икономиката. Следователно, по своята същност, инициативата на Слави Трифонов бе излишна и не доведе до нищо.

Независимо от това, референдумът обрисува инициатора като популист, стремящ се да генерира протестен вот, да чертае линии срещу елита и да променя системата според вижданията си. Сходството между предишните популисти и Слави Трифонов си личи и в подхода, който той възприема към набирането на кадри, използвайки българската диаспора в чужбина за легитимиращ инструмент и фасада за собствената си политическа незрялост. Следователно, един и същ модел се прилага отново. Резултатът няма да е различен.

Политическата динамика в България несъмнено ще се засилва след края на Председателството. Независимо от усилията на правителството да приобщи Западните Балкани, вътрешната му политика следваше събитията, а не ги инициираше. Неуспехът на правителството да гарантира минимално ниво на сигурност, пролича от вълната криминални инциденти през последните няколко месеца, от липсата на конкретни мерки за справяне с битовата престъпност и липсата на компетентност в работата на МВР, касаеща разработването и прилагането на политики.

Вотът на недоверие, иницииран от БСП, показа воля за посочване на грешките и цялостния провал на правителството в сектора. Трудно е да си представим как България ще влезе в Шенген или ще бъде отговорна за сигурността на другите на Балканите, когато корупцията и лошото управление затрудняват институциите в усилията им да гарантират сигурността в страната.

В това отношение, България се нуждае от алтернатива – от лица, които да предефинират понятието за политическо лидерство, основано на принципи, идеология и чувство за споделена отговорност. Популизмът не е решение – през годините той доведе до постепенното унищожаване на всички компоненти на политическата система. Идвайки на власт, популистите се институционализираха, което понижи доверието в институциите и представителната демокрация, и допринесе за още по-големия разлом между “елитите” и “народа”. От своя страна, това създаде благоприятна среда за нарастване популизма в България.

Новото лидерство

За близо 10 години във властта, ГЕРБ и Бойко Борисов затвърдиха мита за „силния лидер“, който доминира във всеки аспект от правенето на политика. Появи се усещането, че за да се противостои на този тип популизъм, една партия трябва да доближи политическите си послания до неговите, адаптирайки лицата, реториката и действията си. Именно това доведе до нови кандидати за политици, като Слави Трифонов, които със същите методи целят да постигнат политически резултат. По принцип, изчерпването на една популистка фантазия води до възникване на пространство за друга – политически вакуум, за който винаги се намират кандидати.

Лидерството в България не е обречено на популизъм. Успехът на БСП като опозиция зависи от това във всеки момент да посочва грешките на властта, да създава алтернативи и да дава нова дефиниция на възможното в политиката. Това безспорно е по-лесно с механизмите на властта. За да стане в условия на опозиция, има нужда от иновативна визия за това каква България искаме след пет, десет и двадесет години и как да го постигнем.

Безспорно е нужен и по-силен диалог с младите и активни българи, както в България, така и извън нея. Ключова роля тук има Младежкото обединение в БСП като естествен съюзник на младите хора. Отварянето на структурата към всички, независимо от идейната и партийна принадлежност, е стъпка в правилната посока. Младежите в страната и тези в чужбина, искат да видят реалната връзка между идеите им и политиката. Ако ние успеем да ги убедим, че тя съществува и им покажем начин, по който да бъдат „носители на промяната“, умовете им и сърцата ще останат далеч от набезите на популизма. Така ще направим малка, но важна крачка в посока на промяната в България.