yavorbozhankov

Явор Божанков: Дефицитът на справедливост в нашето общество е факт, а следователно и нуждата от промяна в съдебната система

Явор Божанков е народен представител от 4 МИР – Велико Търново, избран от листата на “БСП за България”.  Явор е един от младите политици, избрани за народни представители от гражданската квота на листите на “БСП за България”.  Предоставяме на Вашето внимание интервю, взето от Явор специално за сайта на МО в БСП.

Здравей, Явор! Честито за победата в надпреварата за парламентарните избори! Какво е усещането да си народен представител? Как това обстоятелство промени личния ти живот? За какво мислеше в първия си работен ден, встъпвайки в длъжност?

Не мога да отговоря еднозначно. Понякога съм изпълнен с надежда, понякога се чувствам безсилен. Личният ми живот пострада. Прекалено много отсъствам и това тежи на семейството ми. Те плащат най-високата цена. Синът ми често пита къде съм и защо толкова често пътувам. Смятам обаче, че това променя личния ми живот в положителна посока, защото изпитанията учат, каляват и сплотяват. В първия си работен ден много мисли минаха през главата ми. Докато полагахме клетва. Докато слушах химна ни. Толкова пъти съм се гневил на политиката в България. Сега съм там. Запитах се “Ще оправдая ли доверието, може ли по-иначе, ще успея ли да оставя следа?”

Как се печелят избори от човек на 27 години? С какво успя да спечелиш хората, с какво ги убеди?

Днес избори се печелят изключително трудно. Нещо повече, в известен смисъл избори не се печелят, а се губят. Единия път ги губи БСП, на следващия ги губи ГЕРБ. Някой се „промъква“ на гърба на огромното разочарование. Какво печелим? Половината ни съграждани не гласуват от отвращение. Получаваме 20-30% от останалата половинка. Предпазлив съм на тази тема.  Обезверени сме, за съжаление с основание. При подобен дефицит на доверие, гласуваната ми подкрепа е огромна, казвам го с цялото си съзнание и огромната отговорност, която тя поставя върху мен.

В кампания чуваме до болка изтъркани обещания за високи доходи, светло бъдеще, сигурност, здраве и всичко това – утре. Единственото обещание, което публично поех беше към моя син. Обещах, че ще дам всичко от себе си да расте в по-добра България. В речите си боравих само със статистика. Тя е категорична. До 20 години от всеки 5 българи трима ще са пенсионери и само двама – работещи. Над 50 000 души губим от емиграция и естествен прираст. Ще са ни необходими 233 години да настигнем БВП на глава от населението спрямо Запада. Бях абсолютно откровен и че нямам формула за кратко и лесно решение. Напротив. Но съм твърдо убеден, че България се е справяла в далеч по-трудни времена. Ще се справим и сега. Дотук с моите заслуги. Цялото ми семейство, с което се гордея, застана до мен. Всички членове, баби, дядовци живеят в моя град и се ползват с обществено доверие и подкрепа. Това бе, ако не основно, то поне много, много важно. Работих с чудесен екип от млади хора. Получих подкрепата на БСП и това беше решаващо.

Ти проведе една изключително позитивна кампания, би ли споделил няколко акцента от нея? Защо избра интелигентното говорене, вместо нападателния тон?

Мисля, че избирателите оцениха факта, че не нападнах никого в кампанията си, макар, че аз станах обект на недостойни изказвания, статии и т.н. Започнах кампанията си с простичко предложение да спрем т.нар. „плакатна война“. Това е престъпно похабяване на ресурс и неприятно за окото явление. Сетне се фокусирах изцяло върху контакт очи в очи с хората. Не съм давал приоритет на никоя социална група. Младите са бъдещето, възрастните пък са дали целият си живот, за да имаме нещо сега ние, работещите… Всички са еднакво достойни за уважение и това беше един от акцентите.

Какви са прогнозите ти за една година напред в политически план за България?

На среща след изборите една възрастна жена ми зададе на пръв поглед простичък въпрос, който ми прозвуча като клише. Попита ме: „Не можете ли за малко да си преодолеете егото и да свършите нещо заедно в името на хората?“

Не отговорих. Не исках да я излъжа и не исках пред себе си да кажа това, което си мисля от 2 месеца. Българските политици не са способни  да преодолеят егото си и това е моята прогноза за една година напред в политически план за България.

Вярваш ли, че в България има истинско гражданско общество и, ако не, какво му трябва, за да стане такова?

Убеден съм, че в и извън България има много наши братя и сестри с напълно правилно изградено гражданско самосъзнание. Факт е, че обществото ни има „имунна система“ и се надига срещу непсраведливости вътре в страната. Не бива да забравяме, че водещи политици чуха истината за себе си и на неочаквано място – извън България. Голяма част от това общество е вън, но продължава да бъде съпричастно и активно. Не бива да рушим този мост. Наивно и простичко казано, нужно е усилие от всички, всеки ден. За права и свобода борбата продължава вечно. Никога не са даденост и никога не са гарантирани. Никъде по света.

Носител си на множество награди, част от които са „Достойните българи”,  „Бяла лястовица” и „Ряховски камъни“. Какво означават тези награди за теб?

Носители на тези награди са всички членове на сдружение „С вяра в доброто“ – не само аз, а всички ние. Тези награди показват, че не само лошото привлича вниманието на обществото. Работата в сдружението ме промени много. Преди да се захвана с благотворителни дейности бях „заразен“ от клишето, че българите не ставаме като хора. Доброволецът е инструмент, но без обществена подкрепа не може да има успешна кауза. Заклевам се, че българите като цяло сме добри хора.

Каква е твоята лична кауза, за какво ще се бориш и какво ще отстояваш от депутатската скамейка?

Член съм на две важни комисии – комисите по правни въпроси и по околна среда.

Дефицитът на справедливост в нашето общество  е факт. Следователно и нуждата от промяна в съдебната система. Забелязвам, че в тази област има натрупани стари отношения, лични вражди, всякакви баналности, които пречат на провеждане на реформа в сектора.

Ще се боря не за революция, но за еволюция.

Очевидно темата е подвластна на интереси, далеч над възможностите ми. Въпреки това, ще се постарая да оставя диря, която да помогне на други след мен да продължат тази важна мисия.

По отношение на околна среда и специално управлението на отпадъци, България е на първо място в цяла Европа в рециклирането на много видове отпадъци. Как ви звучи това? Смятате ли, че държава, която продължава да плаща такса „Смет“ на база данъчна оценка и позицията на Сатурн (бел.авт. – усмихва се), а не на база реално изхвърлен отпадък, може да бъде първа в рециклирането на нещо? Държавата ни вече е осъдена, заради качеството на въздуха. Относно водите… няма да ви връщам към Хасково. В сектора има сериозен прогрес за последните 10 години, но и още МНОГО какво да се направи.

Как се осъвместява това да бъдеш родител, радетел на много благотворителни инициативи и народен представител същевременно?

Не бива дейността като народен представител и съвместяването на другите ми ангажименти да се превръща в голяма работа.

Има хора, които се борят с коварни заболявания, за своя живот или за живота на своите деца, борят се едновременно и с бюрокрация и корупция.

Работят, родители са и радетели за благотворителни инициативи. У нас има много такива българи, които ежедневно се справят с трудностите на живота.

Снимка: http://hashtag-bg.com