FB_IMG_1463563809566

За “малките” матури

Визитка: Мина Кутева е на 19 години. Завършила е Първа английска езикова гимназия в София през 2015 г. В момента е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2015 г. – член на Студентски съвет към СУ „Св. Климент Охридски“. Секретар на Младежкото обединение в БСП с ресор “Образование, студенти, медии”

Преди дни Министерството на образованието и науката публикува резултатите от националните външни оценявания по математика и български език и литература след седми клас за 2016 година.

На изпита по математика на първи модул, който е смятан за по-лесен, 17 983 седмокласници са получили слаба оценка. Общият брой на ученици, работили върху задачите от този модул, е 53 212. Втория модул, който е нужен за кандидатстване в гимназия, са решавали 32 044 деца.

Тези показатели са меко казано стряскащи. Близо 34% от българските седмокласници са „двойкаджии”. Това обаче не показва липсата на умения на децата на България, а безхаберието на МОН по отношение на качеството на образование в страната ни.

Също толкова стряскащ е и фактът, че 40% от седмокласниците са преценили, че нямат нужда от завършване на средно образование. Почти половината от децата не са решавали задачите от втория модул и са преценили, че образование до седми клас им е напълно достатъчно.

Оценките от изпита по български език и литература не са по-обнадеждаващи. От 53 579 явили се, 9481 ученици имат слаба оценка на първия модул. На втория модул от изпита са се явили едва 39 306 деца.

Тази статистика повдига редица въпроси към българските институции:
Какви мерки ще вземе МОН по отношение на скандалния брой слаби оценки на смятаните за по-лесни модули на двата изпита?
Какво ще направи държавата, за да задържи своите млади хора в учебните заведения и как ще ги поощри да продължат образованието си?
Ще бъдат ли закривани паралелки в редица гимназии, след като за 2016/2017 учебна година са обявени 32 300 свободни места за бъдещите ни гимназисти, а учениците, способни да кандидатстват за тези места, са значително по-малко?

Въпроси – много, а отговори все още няма. Решенията на проблема са сякаш твърде далеч за иснтитуциите ни. А „Докога ще чакаме реална реакция от държавата?” е въпрос, чийто отговор е все още неясен.