12119139_10207756649332637_4650315485257927173_n

За нестандартните политици, стандартните решения и обратно

Вече е доказано, че Вселената не е статична, знаем че се разширява, доказано е, че гравитационните вълни съществуват, а дали всичко това следва някакъв висш план, патентован в някое междугалактическо ведомство, тепърва предстои да разберем.

Така е и в случващото се около нас, животът в България се променя с всяка изминала година, а дали това е по предначертан план, според който се налагат определени решения, в това до голяма степен също не можем да бъдем сигурни. 

Днешна България има много недостатъци, държавата боледува. Все по-често се говори по тези теми и това се случва напълно закономерно:

Симптомите:

  • Човешка нищета, породена от безпаричие и корупция – бедност
  • Индивидуализъм, доведен до крайност – липсата на общност
  • Културна импотентност, чуждопоклонничество – липсата на българска идентичност
  • Скъсани връзки между поколенията – липса на приемственост

Причините:

  • Целенасочено ограбване на държавата и концентрация на икономически активи у малък брой хора – алчността на политическите елити
  • Последователно реформиране на всички системи в България с една единствена цел – по-малко държава в тях
  • Заместване на можещите и мислещите с некадърните и изпълняващите

Диагнозата:

  • Застаряващо, бедно и болно общество, демографски срив и липса на перспективи

За съжаление постигнатото преди 1989 ще остане в историята, а след време новите поколения ще се питат как е било възможно в „най-мразения“ период, защото целенасочено в нашето съзнание се внушава това, България да е постигала такива успехи. Все още не са унищожени архивите, може да се провери къде сме били в класациите по индекс на човешко развитие и къде сме днес.Това са факти.

Множеството проблеми в страна ни, произтичащи от диагнозата – демографската криза, многократно увеличения държавен дълг, потокът на млади и подготвени в различни сфери хора зад границите на България, последиците от реформите, които съсипаха едни от най-добрите ни сектори – образование, здравеопазване, селско стопанство, именно те призовават за нов подход. Вече имаме отправна точка, стигнали сме до този момент от историята, в който фактите показват, че държавата не си е на мястото и тя трябва се завърне в противен случай общият саморегулиращ се пазар, интензивната промяна на геополитическата карта, раждащият се нов световен ред, многополюсният свят ще ни изхвърлят от борда като тежък товар.

Ние се съгласяваме с всичко при всяка промяна на геополитическия ветропоказател. Никой не ни уважава, заради това, презират ни. В годините на прехода българското общество стана опитна лаборатория, в която всеки нов учен тества теорията си. Все по-често за България се говори като за територия, подчинена на всякакви други правила и принципи, но не и на интересите на българските граждани.

Ние не носим отговорност, прехвърляме я на някой друг – „началниците решават“. Ние изпълняваме.

Липсата на стратегически хоризонт за българите в България е по-стряскаща тема от разпадането на Европейския съюз, който съществено ще се промени, неизбежно е, но скоро няма да се разпадне. Анализатори споделят, че дори големите държави са осъзнали неблагоприятните последици от “отсъстващата” държава на свободния пазар, защото без държавен капитал, без средства за производство, без участие на държавата в реалната икономическа среда, тя е обречена, политиците стават функция на корпорациите, а идеите на Томас Хобс, Жан-Жак Русо, Джон Лок отиват в канала и ни връщат в дълбините на ранното Средновековие.

Да се върнем да диагнозата, която доказва само едно, че Българският преход или времето, в което израсна и се разви цяло едно поколение, успя да роди нестандартния образ на политика, предлагащ стандартните решения на едно авторитарно управление.

Навлизайки в следпреходния период този подход е пред изчерпване, защото той не е способен да даде рецептата за болестта, още по-малко да излекува болния организъм. Затова твърдя, че следпреходният период ще роди нестандартните решения от стандартните политици, онези, които не са израснали в светлината на прожектора. Тази светлина е временно явление, когато изгасне, образът на нестандартния политик изчезва, както изчезнаха почти всички, излизайки от нашите екрани. Тогава остава единствено светлината на празния хладилник. Когато това стане ежедневие, никой не може да прогнозира какво ще се случи, историята познава няколко революции.

Ето защо, преди историята да се повтори и когато вече се усеща необходимостта от нестандартни решения, стандартните политици могат да избягат от общите клишета, могат да се опитат да предложат нови подходи за решаване на проблемите на хората. Има достатъчно подготвени личности, които могат да бъдат в основата на нова икономическа матрица. По време на прехода държавната ни икономика беше унищожена, за да бъде обвързана в зависимости. Това е твърдение, но то лесно може да бъде доказано. Идеята за социалната държава може да се реализира, когато тя произвежда и осигурява на хората условия за развитие, а без тя самата да участва в този процес, това е невъзможно, противното ражда неравенствата, либерализмът се изражда в неолиберализъм и от една крайност, хората се принуждават да преминат в друга.

В Китай се роди „Китайската мечта“, десетилетия след „Американската мечта“, вероятно нови икономически доктрини ще се родят и на други места по света. България, държавата, която може да се гордее с историята си, с езика си, с културата си, защото те са уникални по своята същност, няма мечти!

България е натикана в блатото на невежеството, химерната стабилност, отчаянието и всички ние започваме да свикваме с това. Днес е достатъчно да си купиш властта, за да управляваш държава. Кой е виновен – онзи, който купува гласове, защото властта е стока или онзи, който го продава, защото хлябът е стока и то от първа необходимост? Бедният мисли как да оцелява, богатият – как да живее, за едните животът е право и задължение, за други – привилегия.

БСП може да предложи нестандартните решения, може да предложи рецептата:

  • Развитие на идеята, че държавата може да бъде добър стопанин и равнопоставен участник на свободния пазар и разгръщането й в цялостен пакет от законодателни проекти, каквато инициатива вече е заявена от представител на парламентарната група на БСП лява България;
  • Увеличаване на възможностите за финансиране на български производители през Българската банка за развитие;
  • Преосмисляне на стойността на цената труда у нас, тя е пренебрежително ниска в целия Европейски съюз, това ще доведе до увеличаване на минималната работна заплата и всички обвързани с нея плащания;

Променящият се свят изисква, има очаквания и надежди, България не прави изключение!

Вероника Делибалтова – председател на НС на МО в БСП