22

За учителския събор, гръмките лозунги и предизборното надъхване

Михаил Михайлов е на 28 години и е учител по география и икономика в Професионална гимназия по туризъм в Самоков. Преподава на ученици от VIII до XII клас. Завършил е бакалавърска степен по География в СУ и следдипломна квалификация по Георгафия и икономика от ПУ „Паисий Хилендарски”.

От няколко седмици в медийното и общественото пространство се коментира най-масовото събиране на учители в историята на Републиката, като основната цел на събора е да се разяснени образователната реформа, която ще се прокарва с влизащия в сила от 1 август нов закон за предучилищното и училищното образование.
За целта бяха поканени президентът, който откри събора, кметицата на градът-домакин – Йорданка Фандъкова, представители на МОН и синдикатите. Поздравителни адреси до учителите имаше от председателя на НС и премиера. Ресорният еврокомисар поздрави 12-хилядното множество със специално видеообръщение. За доброто настроение на нас, учителите, беше поканена най-известната двойка-водещи в България – Мария Игнатова и Димитър Рачков, както и рок-групата „Легендите”. По неофициални данни разяснителната кампания около новия образователен закон, под наслов „Мисия Учител” струва на МОН над половин милион лева.

Дотук всичко хубаво. Над 12 хиляди колеги от всички краища на страната бурно аплодираха гръмките лозунги на гореизброените. И … дотук. Опитите за надъхване обаче някак си не подействаха никому. От 26 години българският учител се чувства смазан от системата, без мотивация, без достойнство, без „пукната пара”. Необходимо е да се върне уважението към българският учител, а трудът му да се заплаща достойно! Защото, да си учител не е просто професия! Да си учител е призвание!

И само гръмки изявления и лозунги не стигат… Трябват дела, уважаеми управници. Не стана ясно как ще се справим с демографската криза, водеща до закриване на цели училища; ранното отпадане от училище; големия брой деца, чийто майчин език не е българският; отсъствието на много родители от процеса на порастване на децата им и разтварящата се разлика между профилираните гимназии в големите градове и други гимназии.
Това, което лично ме шокира най-много беше изказването на г-жа Кунева относно проблема с демографската криза (катастрофа) в страната. Като част от сегашното правителство, г-жа Кунева вместо да обясни как ще се справят с проблема и ще стимулират раждаемостта (особено сред българския етнос), взе да обяснява как поетапно ще се закриват училища, поради липсата на ученици. Повече от скандално изказване.

Повърхностно бяха засегнати темите за пенсионирането и дуалното обучение в професионалните гимназии.
Управляващите лансираха идеята за увеличаване на учителските заплати. А министърът дори обеща – с 10 % от следващата календарна година и си постави по-висока цел – средната заплата в сектора да е по-висока от средната за страната, която в момента е 812 лв. (Нещо, което днес от Министерство на финансите опровергават, а премиера каза, че не го е обещал той и не отговаря.)

На събора стана ясно, че от 15 септември за водене на “час за класния” ще се плаща по 30 лв. Следобед обаче, когато трябваше да се подпише новия Колективен трудов договор се оказа, че не е записан твърд ангажимент за увеличение на заплатите догодина, а текст, че страните (МОН и синдикатите) ще работят за 10% увеличение на основната работна заплата и лекторските часове в обсъжданията на бюджет 2017 г.

Съвсем повърхностно се спомена системата за делигираните бюджети и тяхното „успешно” действие. Понастоящем тази система протича паралелно с определянето на т. нар.“единен разходен стандарт”, т. е. годишна издръжка за обучението на един ученик, която включва всички основни разходи и не е разделена по пера. Тоест, определената годишна издръжка трябва да покрие заплати на учителите, поддръжка на училищната сграда, отопление, полуинтернатни групи (т. нар.“занимални”), часове по свободно избираема подготовка, заплати на непедагогическия персонал и т. н., без да са указани процентните съотношения на тези пера. Бюджетът на всяко отделно училище се определя единствено на база брой ученици, които се обучават в него, като се намаляват до минимум възможностите на общините да подпомагат училищата с малък брой ученици (в които издръжката за ученик е по-висока), за сметка на училищата с голям брой ученици.

Как ще увеличите заплатите уважаеми управници, като не споменахте нищо за увеличение на единния разходен стандарт??? Докато не се увеличи издръжката на отделния ученик, увеличението ще е минимално. Последните широко рекламирани 10% при много колеги станаха три! И сега ще е така , за съжаление!!! Сигурно затова в края на събора бяхме поздравени с песента „За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара”…

 

Източник: balkanec.bg