Павлетка

Защо съм социалист – Павлета Генчева

Визитка: Д-р Павлета Генчева е на 35 години от гр. Сливен, майка на едно дете. Магистър по Ветeринарна медицина с 12 години професионален опит.

Член на БСП от 2005г., към момента в състава на Областния съвет и на Иб на ОбС – Сливен, Зам.-председател на МО в БСП-Сливен. Две години общински съветник в мандат 2011 – 2015г. Завършила е Институт за Социална Интеграция по проект: „Граждански наблюдатели за мониторинг – честни избори 2013”, а през  2014 г. Българско Училище за Политика, програма „Управленски умения”.

“Вярвам, че когато човек работи, трябва да дава всичко от себе си и да се справя с предизвикателствата! “

От първия ден, в който станах член на БСП, почти всеки ми задава този въпрос, та дори и аз самата! Можех ли да падна по-далеч от семейната круша като дете на социалисти – историк и инженер? Вероятно, ако бях от „сой” като Лилето и Росен, наследница на реститути или силни новобогаташи.

Завършвайки ветеринарна медицина, в осъзнатата си младост открих, че не искам да бъда университетския кон Ганчо в обществото – безропотен мъченик на политически експерименти и проекти, чиито резултати уж са ясни, но водят до разруха. Можех ли да „кривна” вдясно с префасонираните от студентския архив на мама дрехи, с „диетите” по принуда или с отворените си, спящи от умора очи? Проблемът не беше в това, че учех през деня медицина, а вечер работех! Дори не беше в това, че родителите ми се лутаха в мъглата на прехода (като много други) как да оцелеят, да изучат децата си и да запазят достойнството си! Всичко около мен се рушеше: заводите в града ми онемяха; стопанството в бащиното село бе разграбено; училището буреняса; дори църковната камбана замлъкна в демокрацията! Както навсякъде в България. Разминавах хора, смачкани и озлобени, лашкани в отчаянието си към един или друг „спасител”. Партии изгряваха, рояха  се и се коалираха в името на демокрацията и светлото европейско бъдеще. През годините демокрацията ставаше все по-фасадна, задоволяваща нечии чужди интереси, а европейското бъдеще – път към гурбетчийството. В цялата тази безпътица сред фалшиви герои и проекти нямаше как да бъда друга, освен социалист! Социалист не по наследство, а по желание!

Днес лявото не е модерно! Днес лявото за някои е символ на грях, но за мен днес отново лявото е единственият път, макар в миналото му да има грешки. Когато животът и принципите ти се ръководят от грижата за другия, милосърдието, съпричастността, справедливостта, желанието за равен шанс, няма как да бъдеш друг, освен социалист! Социалист, който има сетива за хората! Истинските социалисти са хуманисти! Хуманизъм, разбирам не като ефимерно човеколюбие, а като грижа: за здравето на всички; за адекватно образование на младите; за заетостта и доходите на трудоспособните; за социализирането на отхвърлените; за достойнството и бита на възрастните; за сигурността на хората; за майките и техните деца; за запазване на традициите и културата ни.

Сега, вече 11 години след моето решение да бъда социалист, продължавам да вярвам, че лявото е по-добро, макар понесла и разочарования през годините. Най-лесно е човек да се обезвери и предаде, но отказвайки се, дава шанс на лицемерието и театъра. Имам самочувствието на успешен човек, ръководещ се от кредото: справедливост, съпричастност и промяна. Справедливост: никой да не бъде „по-равен” пред Закона в отношенията монопол-човек, богат-беден, извършител-потърпевш. Съпричастност: познаване на злободневните проблеми и навременни действия за решаването  им ,помощ не само чрез властовите ресурси. Промяна, разбирана като рушене на стереотипи и реформи с визия за бъдещето, без страх!

Винаги съм смятала, че човек трябва да „гори” с идеите си, да ги отстоява и реализира. Аз ще „изгоря” като социалист! Това е моят избор!